Невъзможните честни избори

Предстоят парламентарни избори, които ще бъдат, както искат някои да ни уверят, свободни, демократични, честни. Не съм в състояние да повярвам, че при съществуващите вътрешни и външни (геополитически) условия изборите биха могли да бъдат честни. Изборите са срещен бой - нека използвам това военно понятие - на различни, взаимно отричащи се интереси, които няма да се спрат пред никакво престъпление, за да преуспеят.
    Честните избори са невъзможни в една предварително създадена нечестна административна обстановка. Какви честни избори можете да очаквате, ако те са организирани от едно марионетъчно правителство, каквото е така нареченото "служебно правителство" на Близнашки. Този човек затова бе инсталиран на върха на изпълнителната власт, за да не допусне да се разгърне една честна предизборна борба. Близнашки разгони по-голямата част от заварената администрация, за да я замени с хора, чиято непосредствена задача е да разчистят терена за  бъдещето господство на ПП ГЕРБ. Това служебно (или по-добре службашко) правителство съвсем не е орган на държавната власт. То е всъщност    

предизборен щаб на ГЕРБ

вграден в държавната администрация, за да може, имитирайки държавната власт, да изпълнява като държава власт на политическите поръчки на ГЕРБ, поставени му чрез другото подставено лице в държавната администрация г-н Росен Плевнелиев.   С две думи, от нечестни хора не очаквайте честно поведение.
    Не могат да бъдат честни изборите, ако основните участници, политическите партии,   играят в тях абсолютно нечестно. Възможно ли е да се смята за честно едно политическо поведение, което почива изцяло върху чисти, понякога безочливи лъжи. Чуваме смайващи обещания, които ще бъдат, уверяват ни, безусловно изпълнени, ако в бъдещия парламент бъдат представени съответните политически сили. Заплатите веднага ще скочат до равнището на европейските заплати, минималната пенсия ще стане 500 лв., ще бъдат разкрити един милион нови работни места, ще бъдат осъществени  реформи в здравната система, в резултат на които болни хора в страната няма да има, реформираната съдебна система ще започне да действа в пълно съответствие с установения правен ред и какво ли не още.
Човек слуша, гледа, и се пита накрая до каква степен тези хора са се видиотили, та да смятат нас самите за идиоти, способни сякаш да повярват на техните глупости. С повече интелигентност те би трябвало да се досетят, че което и да е тяхно обещание може да бъде изпълнено единствено и само, ако те имат абсолютно мнозинство в парламента. Предварително е ясно обаче, че повечето от шумно участващите в предизборната кампания политически партии - и "България без цензура", и "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО",  и "Атака", и Реформаторският блок - не могат да имат решаващо участие в работата на бъдещия парламент. Те в най-добрия случай могат да бъдат послушни спътници (сателити с предварително определени орбити) на някоя от големите парламентарни партии.
    Всички партии непрекъснато демонстрират невероятно голямата си любов към българския народ. Наблюдаваме политическа идилия като в американски филм: някой ви казва I love you, на което вие трябва да отговорите с: I love you too. Но идилията е повече от фалшива. Няма грам истина в тази афишна любов, любов лепната по предизборните им афиши. В сферата на междучовешката любов наистина се лъже достатъчно много, но в сферата на политическата любов лъжата е ненадмината по своите мащаби.    

Партийнополитическата любов

успява да разиграва и различни мили етюди. Лидерите на почти всички партии смятат за неотменим ритуал в предизборната кампания да прегърнат малко дете, което е символ  на нежност и чистота. Неведнъж ще видите по екраните на телевизорите си например г-н Местан, прегърнал с всеотдайна любов малко сладко детенце. Иска човекът да ни каже: преизпълнен съм с любов. Лицемерието се е превърнало едва ли не във вид  свещенодействие. Но тези хора не обичат никого другиго освен себе си, респ. своите лични или групови интереси.
Ще кажа открито и ясно с всичкия риск да бъда обруган от дръгливите копиеносци на буржоазната демокрация: единствените две партии в нашата злощастна история, които са доказали на дело своята любов към трудовия ни народ, са БЗНС по времето на Стамболийски и БКП/БСП по времето след победата на 9 септември 1944 г. Това в най-голяма степен важи за БКП/БСП. Въпреки допуснатите грешки, тази партия бе и остава (заедно с другите леви партии) една несъмнено предана на народа партия, която не се нуждае от лъжи, за да получи неговата подкрепа. В продължение на 45 години тя ръководеше изграждането  на основите на нашата икономика, създавайки всички предпоставки за един достоен за трудовите хора живот.
    Изборите не могат да бъдат честни и защото се използват и нечестни технически способи за привличане на възможно най-голям брой избиратели. Хвърлят се невероятно много финансови средства за "купуване" на избирателите. Амбулантни политически търговци обикалят страната и преди всичко там, където хлябът не стига, за да купят за 15-20 лева нечий избирателен глас. Търговията протича във форми, които остават недоказуеми за съдебната власт. Докато има гладни, ще има и купуване на гласове и никакво МВР няма да е в състояние да се справи с тази основана на битовата мизерия политическа болест. 

Купуването на гласове

при това непрекъснато обогатява своите форми. Няма да видите г-н Бареков да върви от човек на човек и да пуска в шепата му някои друг лев. Не, Бареков не раздава пари, той прави дарения, някои от които възлизат на хиляди левове. Например във варненския квартал "Аспарухово" бъдещият министър-председател на България е направил цяла редица дарения. Той е подпомогнал парично 10 пострадали семейства от квартала, дарил е 10 матрака на Дома за възрастни хора, ощастливил е финансово училището за слепи и детската градина и т.н. Бареков е направил лично дарение и на пострадалото от смерч софийско село Чепинци. Добър човек, благородно дело, какво можете да възразите срещу това. Възражение нямаме, имаме само едно уточнение: дарението не е купуване на гласове, но е несъмнено вид подкупване: аз ви дарявам 5 хиляди лева, вие ми дарявате своята избирателна любов. Едното добро се среща с другото добро.
Дарение във внушителни размери е направил и лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той е подарил на болницата в Девин крайно необходимия за болните от района рентгенов апарат. Поднасяйки своето дарение, Сидеров е заявил: "Важното е да направиш добро, а хората ще го оценят." Така е!  Съвсем излишно става Сидеров да агитира хората от района на Девин да гласуват за него. За него ще агитира дареният рентгенов апарат. Оценявайки рентгеновия апарат, те ще са оценили и самия Сидеров по най-добрия за него начин.
ГЕРБ също не изостава в дарителската дейност. Съобщено бе, че ПП ГЕРБ дарява 25 000 лв. за семействата на миньорите,  загинали при трагичния инцидент в рудник "Ораново".  
На дарителска дейност се е отдал и   Патриотичният фронт - НФСБ и ВМРО. Те са дарили на Акушеро-гинекологичния комплекс в Русе    четири теглилки за бебета и два инхалатора на специализираните отделения към МБАЛ. Дарението е направено с изявление, което издава истинска скромност: "Решихме да открием своята кампания не с някаква гръмка проява, а с дарение за Родилното отделение в Русе."  
Не може да се отрече - благородна е дарителската дейност. Но стои все пак въпросът с чии пари се прави този "майчин помен". Доколкото зная, даренията се правят не с лични пари, а с пари, предоставени на партиите като държавна субсидия. С други думи, те се правят с нашите собствени, на данъкоплатците пари.
Развитието преминава в екзотични форми, при които веселото бива съчетано с полезното. Политически брокери обещават да поемат всички разходи по вашата сватба, в замяна на което не искат нищо освен дискретна изборна подкрепа за определена партия. Тази форма е наблюдавана в Ямбол и в още две места в Южна България. 
Не остава никакво съмнение, че изборите са    

вид търговска дейност

която се развива по всички правила на пазарната икономика. И доколкото пазарната икономика у нас е съвсем примитивна, съвсем примитивна става и всяка развиваща се върху нейна основа политическа дейност. Това повече не бива  да се търпи. То трупа у нас единствено и само отвращение, което един ден ще ни задави. С бич трябва да се разгонят всички грешници от храма на истинската парламентарна демокрация. Един уважаващ себе си народ, не бива да се срива до равнището на пръкналите тук и там жалки амбулантни търговци на "честни избори". Всички трябва да участваме в изборите, но без корист за себе си, а с мисъл за общественото благо. Не допускайте до Народното събрание партиите на лъжата. Придържайте се неизменно към истината, която единствена ще ни изведе от блатото, в което вече 25 години стоим безнадеждно натикани.