Колонката на Георги Димитров
Некадърници
/ брой: 38
Преди известно време бяхме свидетели на бруталното и емблематично убийство на пастира от село Антон от неговия недосегаем и едър работодател. Според една от версиите - за едни 50 лева... Това не е първата новина от този тип. Даже не е и новина за днешното време. Това се случи скоро след като министърът на финансите Асен Василев съобщи, че работодатели, които не могат да осигурят прилични заплати на работниците, са некадърни. Разбира се, от работодателските НПО веднага изреваха и извикаха новия министър да им се извини колективно. Аз не бих се извинил. Защото смятам, че е така. И не само заради въпросните крупни арендатори под всевъзможен чадър, получили от небето, разбирай от държавата, стотици хиляди левове държавна помощ.
Днешните герои на капиталистическия труд не са просто некадърни. Те са селективно некадърни. По произход. Не всички, разбира се, но значителен брой.
Първо, да проследим какви бяха новоназначените труженици на пазарния фронт. Още в зората на така наречената - кой знае защо - пазарна икономика, куфарите с пари, заедно с банките, а после и предприятията, бяха раздадени на определени антропологични типове с възвишени прякори, като Салфетката например. Банките, разбира се, фалираха успешно. Келнери, криминални типове, ходещи анцузи, милиционери, хора от ДС и сменячи на валута от Магурата бяха набързо произведени в пълководци на така наречения български бизнес. След великата приватизация въпросните хубавци, вместо да развият икономиката, нарязаха огромна част от нея на скрап.
Второ, още преди управлението на техния естетически манекен Бойко Борисов, за целокупния читател думи като "бизнесмен" и мутра вече означаваха едно и също. Просто Борисов селектира нова реколта от себеподобни примитиви.
При Повелителя на вси магистрали всяко нормално нещо, което възникваше по недоглеждане, беше ликвидирано, застрелвано, пребивано и арестувано по всички възможни физически, административни и други начини. Особено в ерата "Борисов". "Осемте джуджета" е емблематичен случай на бой, изнудване, милиционерски и прокурорски рекет срещу всеки, който се опитваше да бъде порядъчен.
Трето, много близки до властта работодатели допълнително доказаха, че са некадърни. Те могат да виреят, без да фалират, само и единствено с помощта, субсидиите и привилегиите на държавата, която иначе мразят. За разлика от своите колеги в другите държави. Колегите по света правят иновации, обучават образован персонал, купуват технологии и машини. Нашите работодатели купуват предимно джипове, яхти и напомпани кукли силиконки. И наемат крепостни селяни. И подизпълнители.
Това няма нищо общо с оная епоха на първоначалното натрупване на капитала от времето на Алеко. По-лошо е. Става дума за разграбването на капитал, натрупан от други.
Ето какво трябва да променим.