Не си извадихме поука от атентатите на 7 юли

Дъглас Мъри*
Дейли телеграф

7 юли бележи петата годишнина от деня, в който самоубийствените бомбени атентати се появиха във Великобритания. На 7 юли 2005 г. трима, родени във Великобритания, млади мъже взривиха едновременно бомби в лондонското метро. Час по-късно четвърти мъж взриви бомба в автобус на Тависток скуеър. Те убиха общо 52-ама души, раниха още повече и страната тепърва започна да осъзнава, че един проблем, който тя дълго време бе изнасяла в чужбина, е намерил пътя към дома.
Въпреки че 7 юли бе първият случай, в който джихадисткият тероризъм стъпи на британските улици, това не бяха първите улици, на които родени във Великобритания мъже сеят терор. Две години преди това двама млади британци влязоха в бар "Майк'с плейс" в Тел Авив и извършиха самоубийствен бомбен атентат. Почти десетилетие преди 7 юли - през 1996 г. - мъжът, смятан за първия британски атентатор, загина в Афганистан, самовзривявайки се срещу противници на талибанските сили, в чиито редици се биеше.
Към 2005 г. израснали във Великобритания джихадисти се биеха по цял свят, пришпорвани от радикални духовници у дома, подкрепяни от британски мрежи и допуснати да действат от едно правителство и тайни служби, които смятаха, че това е чужд проблем. Бяха нужни 10 г. на Великобритания да екстрадира във Франция алжиреца, обвинен за бомбения атентат в парижкото метро през 1995 година. Великобритания се беше изнежила и станала притегателно място за чуждестранни джихадисти, както и развъдник на домашно отгледана радикализация.
По повод годишнината Центърът за социална кохезия публикува тази седмица изследването "Ислямският тероризъм: британските връзки". Трудът от 500 страници цели да направи преглед на всички вдъхновени от исляма терористични прояви и нападения през последното десетилетие. Той също така разглежда обхвата на терористичните заплахи в света от 1993 г. насам, които са свързани с Великобритания и са вдъхновени от ислямизма, изброявайки чуждестранни бойци и случаи на екстрадиция, както и осъдени в чужбина британски граждани.
Изследването представя времево развитие на джихада, списък на основните мрежи и анализ на данните, което дава най-точната възможна картина за нещата, които съставят склонния към насилие британски ислямист. Експертът по въпросите на тероризма Марк Сейджман вече каза, че "това ще стане задължителната референция за всяко бъдещо изследване на британския неоджихадистки тероризъм".
Противно на правителствените твърдения има много ясни индикатори какви са отличителните характеристики на средния индивид, обвинен във вдъхновено от ислямизма закононарушение. Както сочат профилите от 127 присъди и нападения, огромното мнозинство (96%) са мъже, 68% са под 30-годишна възраст, 32% от осъдените имат връзки със забранени организации, 14,5% са били свързани с "Ал Кайда", а 15% със сега забранената организация "Ал Мухаджирун", и 31% са посещавали терористични лагери за обучение в чужбина.
Представата, че липсата на перспективи, бедността и липсата на образование са утежняващ фактор, не се подкрепя от изводите на изследването. Най-малко 31% от осъдените за свързани с ислямизма закононарушения в даден момент са посещавали университет или институт за по-висша степен на образование. Сред тях има хора, които са посещавали някои от най-добрите ни висши учебни заведения, както ни припомня коледният бомбаджия, следвал в Лондонския университетски колеж.
Представата, че на един терорист не може в известна степен да се изготви расов профил, също е погрешна. Правителството не трябва да игнорира някакви факти, защото са неприятни. Почти половината от осъдените са с произход от Южна и Централна Азия (46%) - макар че това е по-малко от процента мюсюлмани във Великобритания с такива корени.
Разследването на комисията по разузнаване и сигурност на атентатите от 7 юли, публикувано през май м.г., обърна внимание върху липсата на база данни като тази, която изготвихме, заключавайки: "Комисията е едновременно разочарована и загрижена, че толкова проста и същевременно изключително важна част от доказателствената база, като успешното осъждане на терористи не само не е била използвана, а дори не е била в наличност."
Може да има много причини за това недоглеждане, не на последно място това, че правителството сега е заето с опитите да се справи с проблема, който то допусна да се разрасне без пречки години наред. Но може и да е защото след бомбите от 7 юли в британското политическо тяло се прокрадна фатално нежелание да борави с факти и неприятни истини. Усилията на службите ни за сигурност са изключително успешни - след 11 септември 2001 г. почти всяка година се осуетява мащабен заговор - но в политическо отношение политиката на тази страна за справяне с радикалния ислям се е отклонила ужасно встрани и всъщност е възможно да трупа проблеми за в бъдеще. Това започна с Тони Блеър, който непосредствено след лондонските бомбени атентати заяви, че ще промени "правилата на играта". Правилата обаче не се промениха. Блеър можеше да използва тази възможност, за да изгони чуждестранни духовници, да преследва и затваря хора, които са посещавали терористични лагери за обучение и да започне да обяснява не как хората биха могли да разберат по-добре исляма, а как ислямът трябва да разбере по-добре Великобритания.
Според службите за сигурност над 2000 души във Великобритания представляват терористична заплаха. През януари т.г. равнището на заплаха от тероризъм бе повишено от "съществено" на "сериозно", което означава, че възможността за нападение е "силно вероятна".
Високопоставени официални представители на органите за борба с тероризма ясно дадоха да се разбере, че въпросът е "кога", а не "дали" ще има нов 7 юли. В дългосрочен план дали е по-добре Великобритания да се ислямизира, или ислямът да се британизира? Всяко правителство, заслужаващо да управлява Великобритания, би трябвало да е в състояние ясно да отговори на този въпрос.

*Дъглас Мъри е директор на Центъра за социална кохезия