Наивните ни надежди

Инж. Светла СИМЕОНОВА

"Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо"
Едмънт Бърк


Уважаема редакция,
Думата иска една любяща дъщеря, за да разкаже за последните 15 часа от живота на вашия верен приятел, автор и читател на ДУМА, о.з. ген. Владимир Симеонов.
Въпреки преклонната си възраст от 90 години, всяка сутрин той очакваше с нетърпение любимия си вестник. Така беше и в предпоследния ден от неговия живот - 1 октомври 2010 г.
Ген. Владимир Симеонов стана невинна жертва на здравната ни реформа и на бездушието на някои български медици.
По добро стечение на обстоятелствата през посочените драматични 15 часа от нашия живот с нас беше отзивчивата ни съседка, медицинската сестра Виолета Маркова.

Фиш за спешна медицинска помощ

Към 19,30 ч. на 1 октомври 2010 г. баща ми получи болки в корема и се опитах да извикам "Бърза помощ" на тел. 112.

На няколко пъти ми отказваха посещение

с обяснението, че имат малко линейки (само осем) и "ще трябва много да чакаме", след това ми препоръчаха да го заведа в I МБАЛ. И най-после, след активната намеса на м.с. Маркова, в 20,45 ч. "Бърза помощ" ни посети. Струва ми се, че отказът за посещение се дължи и на "неподходящия" час на повикване - преди вечерната смяна на екипите.
От прегледа се установи, че състоянието на баща ми е сравнително добро. Необходимо бе само да му се дадат 5 mg Норваск за понижаване на кръвното налягане. По-късно той ми каза, че му се гади, а около 24 ч. слюнките станаха кървави. Между 0 и 4 ч. на 2 октомври 2010 г. повръщането на кръв се засили. В 4 ч. отново се обадих на "Бърза помощ" с молба за посещение. Въпреки ранния час, в който няма задръствания, екипът на "Бърза помощ" пристигна около 5 ч. и лекарката каза, че пациентът е за болнично лечение и че според нея се касае за кръвоизлив от носа, а повръщането на кръв се дължи на освобождаване на организма от глътната кръв през носоглътката. Лекарката постави в носа тампон, напоен със солена вода за временно спиране на кървенето. В 5,50 ч. отново се обадих на м.с. Маркова с молба да ни помогне при подготовката на болния за транспортиране с линейката на "Бърза помощ".
Към 6,20 ч. пристигнахме в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД. Лекарката от "Бърза помощ" предаде съпроводителните медицински документи в спешния кабинет. След малко се появи дежурният лекар, който мълчаливо направи тампонада в дясната му ноздра. Медицинската сестра ни обяви, че след като в момента на пристигане кръвотечението от носа е спряло, няма основание баща ми да бъде приет за болнично лечение. Междувременно той отново започна да повръща кръв. На никого от дежурния екип на спешния кабинет УНГ не мина през ума, че трябва да се направи ПКК, за да се установи степента на кръвозагуба и евентуално да се постави система за корекция на кръвните показатели, още по-малко - пациентът да бъде основно прегледан и да се потърси първопричината за кървенето със скенер или ЯМР.

Медицинско направление от УНГ спешен кабинет на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД (без адресат и дата)

Лекарят даде указание в понеделник, 4 октомври, тампонадата да се махне. Наложи се да го моля да даде в писмен вид указанието си до личния лекар.
През цялото време в спешния кабинет имах чувството, че

дежурният екип бърза час по-скоро да ни отпрати

Задавам си и въпроса кой ръководи работата - лекарят или медицинската сестра. Тя авторитетно ни обяви, че няма медицинско основание баща ми да бъде приет в болницата, въпреки че той имаше обилен кръвоизлив. А може би, и дори е по-вероятно, това да е добре обмислен и отработен подход на медиците да изпълняват указанието за икономии на Министерството на здравеопазването, като филтрират приема на болни.
От голямата загуба на кръв баща ми го втресе. Освен това фоайето на отделението за спешна помощ в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД е проектирано така, че става течение, от което и здрав човек може да се разболее.
Баща ми пребледня и помолих да ни осигурят консултация с невролог. Баща ми продължи да трепери, макар че беше топло облечен. Помолих за одеяло. Отговориха ми, че "в спешна помощ нямат одеяла, тъй като веднага качват пациентите в болничните отделения".
Консултацията с невролог бе извършена, след като по мобилния телефон на сестрата от неврологичния кабинет на спешно отделение трябваше подробно да обяснявам проблема на дежурната лекарка д-р Милчева. След известно време тя се появи и изрази недоволство, че заради нас е оставила в неврологично отделение 20 болни, като че ли ние се обръщаме към нея от скука. Заключението й бе, че баща ми няма показания за хоспитализация.
Наложи се отново да чакаме в проветривото фоайе на спешното отделение, тъй като нощният хирургически екип се грижеше в хирургичното отделение на болницата за постъпила пациентка с кръвоизлив, а дневният екип още не беше постъпил. Беше около 7,30 ч.
Междувременно трябваше да се погрижа за обратното транспортиране към къщи. Медицинският екип от спешния кабинет дори не се сети, че пациент в състоянието на баща ми не може да се транспортира с такси. Обадих се на роднини за помощ, които отидоха до "Бърза помощ", за да наемат линейка - срещу заплащане.
Наближи 8 ч. и дневният екип на спешния хирургически кабинет се появи. Оказа се, че баща ми има херния. Д-р Симеонов за около 5 минути я репонира, направи временна превръзка, даде указания за бързата й смяна с колан за десностранна слабинна херния и за поведението на пациента при наличие на херния.
Последва отново чакане - този път за линейката. Ръцете и краката на баща ми бяха студени. Той попита дали наистина не могат да го приемат в болницата, защото никак не се чувства добре. Какво можех да му отговоря?
Вкъщи включих калорифера. Въпреки бързо установилата се висока температура в стаята, баща ми продължаваше да се тресе.
Отново се обърнах за помощ към м.с. Маркова. Тя ме посъветва да извикам личната лекарка, която да даде указания за изследване на кръвта и да определи състава на система за вливане срещу треската на баща ми.
2 октомври 2010 г. обаче бе събота и д-р Бетова от XIV ДКЦ бе в почивка. Тя предложи да дойде на следващия ден, 3 октомври, неделя, когато е дежурна цял ден, или дори на 4 октомври (в понеделник), когато трябва да се махне тампонадата от носа. Дори не й мина през ума да се обади на дежурния си колега в XIV ДКЦ и да осигури домашно посещение!
М.с. Маркова грабна мобилния телефон и започна отново да настоява за домашно посещение. Най-накрая д-р Бетова й даде телефонния номер на дежурния лекар в XIV ДКЦ. Оказа се, че д-р Бетова е по-лоялна към дежурния лекар, отколкото към пациента...
Маркова трудно се свърза с дежурния лекар в  XIV ДКЦ, води продължителен, безплоден разговор, последван от неособено ангажирано обещание за домашно посещение на болния.
Междувременно състоянието на баща ми се влоши и м.с. Маркова започна да му прави сърдечен масаж. Пулсът от време на време се загубваше. Маркова ми нареди да викам "Бърза помощ" със съобщението, че човек умира, а самата тя продължи сърдечния масаж до идването на "Бърза помощ". Електрокардиограмата бе права линия...
Баща ми си отиде от нашия свят в 10,20 ч.
А в смъртния му акт като причина за смъртта е записано:
1. Сърдечносъдова и дихателна недостатъчност
2. ХЗСН.МСБ.
М.с. Маркова се обади на дежурната лекарка в XIV ДКЦ, че вече не е необходимо нейното посещение. От отсрещната страна не последва съжаление...
Можеше ли баща ми да бъде спасен? Не зная. Но много боли, че посочените по-горе медици не проявиха човещина да се борят за неговия живот.
Това ли е

европейското отношение към възрастните болни

Описах ходенето по мъките на един възрастен пациент през XXI век в столицата на България София и в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД.
Какво ли става в по-малките градове и в селата на нашата многострадална родина?
Смятам за свой дълг - към паметта на баща ми ген. Владимир Симеонов и останалите невинни жертви на лекарски грешки и немарливост, да опиша драматичните преживявания в последните 15 часа от неговия живот с наивната надежда, че може би някoй от управляващите ще прочете този материал, ще се замисли и, дай Боже, ще направи нужното човешкият живот в България да се уважава повече.
Изказвам и горещата си благодарност към м.с. Виолета Маркова от Националната кардиологична болница за оказаната ни професионална и морална поддръжка в тези трагични часове от нашия живот.