Младите висшисти на кръстопът
Нашите завършили, които нито учат, нито работят, са два пъти повече от средния процент за ЕС
/ брой: 55
Висшето образование все повече ще се превръща в своеобразен "чек" за участие и реализация на пазара на труда. Може и да няма качествата на стопроцентова гаранция за добра работа, но ще е незаобиколимо предимство при равни други условия. Ако към него младите българи добавят знания на чужди езици (колкото повече, толкова по-добре) и свободно боравене с новите компютърни и информационни технологии, ще увеличат многократно шансовете си за успех. Това бяха част от изводите, направени в проучванията и анализите на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при Българската академия на науките, Евростат, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и др., които бяха огласени по време на конференцията в БАН "Демографската ситуация и развитието на България" преди седмица. Форумът бе една от изявите в рамките на отбелязването на 145-ата годишнина от създаването на академията.
Фактът, че Европа вече не е световен лидер в надпреварата за привличане на умовете и интелекта на планетата, както и амбицията за развиване на високотехнологична икономика на знанието като условие за излизане от кризата и осигуряване на устойчиво развитие, провокираха разработката на програми, в които образованието и научните изследвания заемат централно място. Стратегия "Европа 2020" поставя като цел пред страните членки на ЕС увеличаване до 40% на дела на младото население с висше образвание (на възраст 30-34 г.). Националната цел за България е 36% и за постигането й ни остават на разположение шест години.
Каква е ситуацията в страната според наличните данни? Делът на хората с висше образование във възрастовата група 15-64 г. расте. От 15,1% през 2000 г. достига 20,7% през 2012 г. Сравнено с европейските стандарти обаче (съответно 17,1% за 2000 г. и 24,6% за 2012 г.), това увеличение е по-слабо и ние все още не можем да постигнем средноевропейските показатели. Основание за тревога дава и друг факт. Докато при европейците делът на хората с висше образование постоянно нараства, при нас след увеличението настъпва застой. Още по-неблагоприятна е промяната в образователната структура на младото население. Получава се не само забавяне, но и
намаляване на броя на висшистите след 2009 г.
При положение, че в началото на кризата през 2008 г. разликата между България и ЕС по този показател е била под 4%, то през 2012 г. вече е почти 9%, т.е. имаме увеличение с обратен знак над два пъти (виж фигура). Такова разтваряне на ножицата означава, че ще се наложи да положим много повече усилия и да направим скок, за да постигнем целта от 36%, която сме си поставили.
Доц. Ирена Зарева от Института за икономически изследвания на БАН обяснява негативната тенденция с неблагоприятната демографска ситуация в страната, характеризираща се с намаляване на дела на младите хора, процента на преждевременно напускащите училище и качеството на средното образование. Наред с изброените причини има и още една, която не може да бъде пренебрегната - нарастващият брой на българските младежи, които предпочитат да се образоват в чужбина. В сравнение със страните членки на ЕС в България този процес е в пъти по-висок. Изоставането спрямо европейските цели, а и спрямо заложените от нас самите, ще се превърне в проблем за бъдещото развитие на страната в социално-икономически и технологичен аспект, а оттам и в проблем за повишаване на жизненото равнище на населението ни.
За изоставането от заложените темпове на нарастване на дела на младите хора с висше образование има вероятно и друга причина. Тя не е толкова директна и на повърхността, но е устойчива и засяга както политиките на държавата, така и отношението на бизнеса, а и на обществото към младите висшисти. Отдавна не е тайна, че има големи проблеми пред реализацията им. По правило висшистите са с най-висока заетост и най-ниска безработица, но в условията на икономическата криза и тяхната активност се променя. Коефициентът на безработица при младите висшисти у нас е близък до средноевропейското равнище - 5,9% при възрастовата група 30-34 г. при 6,7% средно за ЕС-27 (2012 г.). Но делът на икономически неактивните младежи с висше образование, които нито учат, нито работят, е близо два пъти по-голям от средноевропейския - коефициентът на икономическа неактивност на висшистите на възраст 20-34 г. за период от 1 до 3 г. у нас е 11,5% при 6,3% за ЕС-27 (2012 г.).
Процентът на заетост сред младите хора
в страната през 2012 г. е по-нисък от средноевропейския при положение, че през 2008 г. стойностите са били почти еднакви, дори ние сме били малко по-добре. Коефициентът на заетост на новозавършилите висшисти (до 3 г. след дипломирането) на възраст 20-34 г. е 78,5% за България при 81,5% средноевропейски показател (2012 г.). А през 2008 г. техните стойности са били почти еднакви - съответно 87,2% и 86,9%. Съвсем друг въпрос е тези, които се реализират, къде го правят.
Много голям процент от младежите с висше образование - над 30%, работят на места, за които не се изисква такова, при среден показател за ЕС 18%. Съществен проблем е адекватността на използваните млади специалисти, предвид факта, че основен работодател в страната е частният бизнес, а огромната част от управляващите го (около 80%) са със средно образование. Неефективното използване на капацитета на младите висшисти генерира загуби както за обществото, така и за отделния индивид. Обществените загуби се отнасят до неефективността на разходите за висше образование, пропуснатите ползи от неизползването на наличния човешки капитал и изтичането на мозъци от страната. Индивидуалните загуби за младежите се проявяват в нарастване на икономическата им неактивност, обезкуражаване и стремеж за реализация в чужбина.
Данни на Агенцията по заетостта от 2013 г. сочат, че в бюрата по труда има заявени свободни работни места в текстилната и шивашката промишленост, преработвателната промишленост, за продавачи и търговски посредници, учители, селскостопански работници, градинари, готвачи, сервитьори, бармани, строители, шофьори, охранители и за лица, полагащи здравни грижи. Търсенето на кадри с по-ниска квалификация има своето обяснение в ниската степен на технологично развитие на икономиката ни. От началото на кризата намаляват както броят на високотехнологичните предприятия, така и на заетите в тях. Според Европейската класация за иновации (European innovation scoreboard) България е на последно място с общ иновационен индекс 0,188, а средно за ЕС-27 той е 0,544 за 2012 г.
Технологичното изоставане
не стимулира повишаване на търсенето на висококвалифицирани специалисти, в т.ч. млади хора. В същото време нашите вузове бълват юристи, икономисти, мениджъри, административни управленци и специалисти по връзки с обществеността, докато в страната се търси съвсем друго. Това разминаване неминуемо води до невъзможност или затруднена реализация на младежите с висше образование и поставя въпроса за преоценка на разходите, които правим като общество за подготовка на висшисти, напускащи страната, за да работят навън.
Дали искаме да го признаем или не, бедна България се превърна във "фабрика" за кадри на чужди, обикновено по-богати от нас страни. Проблемът, разбира се, не е в младите хора, които търсят перспектива за собственото си развитие, а в липсата на политически и обществен консенсус в държавата, която четвърт век не може и не иска да реши накъде и как ще върви. Политическите сили идват, ориентирайки програмите си към времевия хоризонт на един управленски мандат. После си отиват и новодошлите започват или отначало, или се захващат да "поправят грешките" на предшествениците си.
България не може да се откаже да подготвя висококвалифицирани кадри, но едновременно с това трябва да създаде условия те да остават в страната. Нашият БВП е 47% от средноевропейския, а 49,3% от населението ни е в риск от бедност и социално изключване - при средно за Европа 24%. Без технологично обновление и икономически растеж, без широк политически и обществен консенсус за посоката на развитие на държавата висшистите ни все ще са на кръстопът, а страната ни ще остава там, където е в момента - на дъното на всички възможни класации и в задния двор на Европа.
България изостава от стратегическата европейска и национална цел за увеличаване дела на младите хора с висше образование. Дял на населението на възраст 30-34 г. с висше образование (%)
Източник: Евростат
Неактивни и невключени в образование и обучение висшисти на възраст 20-34 г. (1-3 г. след завършване на образование) в %
Източник: Евростат