Литият може да разпали нова война за ресурси

Виктор ТУРМАКОВ

Приказките, че третият елемент от Менделеевата таблица - литият, е "металът на бъдещето", изобщо не са празни. Учените все по-уверено говорят, че белият, ковък и лек метал има шанса скоро да задмине по значимост дори и петрола. От него се произвежда всичко - от батерии, през огнеупорни плочи до лекарства срещу шизофрения. Инвеститорите следват парите - за последните две години цената му се е удесеторила! До 2030 г. Световната банка предвижда нуждите в глобален мащаб да скочат 17 пъти. Малък пример - в един електромобил се използват около 12 кг от метала. А целят да погребат добрия стар двигател с вътрешно горене в следващите 20 години. 

Литиевата революция напълно може да прекрои геополитическия пейзаж. В зависимост от възможностите за добив и преработка, някои държави може да станат свръхсили или най-малкото да заемат сладката ниша на днешните петролни монархии в Персийския залив.  

КНР има пълна възможност да се възползва от революцията. Днес на Поднебесната се падат 75% от преработката и производството на литиеви продукти. Впечатляващ резултат, ако се вземе предвид, че притежава едва четвърт от световните запаси. На другия полюс е Русия - от една страна, тя притежава третите по размер запаси на планетата. Но след разпадането на СССР преработката е закрита през 90-те години с логиката "Защо ни е производство, като може да се купи срещу петрол?" Едва сега се предприемат доста закъснели опити да се навакса - открити са вече три предприятия. Но ще стигнат ли? 

И все пак Русия се събужда. А Европа и досега спи. ЕС днес не добива и грам от този ключов компонент. Говори се за евентуални планове да започне добив на литий във Финландия. Но дори и най-оптимистичните прогнози са, че Европа ще покрива едва 40% от потреблението си на литий.

Южна Америка е другото място, където са концентрирани запаси. Някои вече наричат Боливия бъдеща "Южноамериканска Саудитска Арабия". Към запасите в региона лакомо гледат американски, европейски, китайски и дори руски компании. Сещате се как ще се разработват находищата по тези ширини - местните пеони ще получават жълти стотинки, донове ще си устроят живота със златни тоалетни чинии и черен хайвер на корем, а международните корпорации ще грабят на воля ресурсите на тази част от света. Местните обаче се усещат.

Левите власти в Мексико, която наскоро откри доста тлъсти запаси от белия метал, одържавиха перспективните запаси. "Нека нацията да бъде собственик на този стратегически минерал. Нито един представител на чужда държава няма да експлоатира лития ни. Той принадлежи на народа на Мексико", заяви президентът Лопес Обрадор. Пожелаваме успех на латиноамериканците. Ще им е нужен, защото Вашингтон все още ги смята за свой "заден двор", а неоколониализмът си остава експлоататорски и зъбат.

Наскоро в съседна Сърбия откриха литиеви находища. Залежите там се оказаха най-големите в Европа и това подхрани логичния интерес на добиващите компании. Президентът Александър Вучич заяви миналата година, че находката е "една от най-големите надежди за Сърбия" и призова инвеститорите да побързат с плановете за добива му. Но... греда. Глас до небето надигнаха местните еколози, които припомниха, че добивът е занимание замърсяващо и организираха огромни протести. Белград трябваше да даде заден по проект, който можеше да го позлати. Парадокс - всички еколози имат мокри сънища за електрически автомобили, но никой не иска около него да има находища за литий. Не разбраха ли, че за омлет е нужно да се счупят няколко яйца? 

Обратно към Сърбия, а оттам - към нас. Находището "Ядар" се намира на едни 300 километра от Калотина. Геоложкият анализ дава основание да се вярва, че може би има литиеви находища в Бобовдолския, Пернишкия и Кюстендилския басейн. Може би е време да се изпратят геолози в района, известен с борбени, силни и умели в добива на въглища под земята местни жители. При добра държавна политика регионът може да бъде съживен, а цяла България - политиена. Все пак литият е наричан от някои "бялото злато".