12 Ноември 2024вторник23:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България.

Лайпциг - културен брод

Удивително е уважението и любопитството на германците към чуждите нрави и култура

/ брой: 291

visibility 3709

Вилия МОНОВСКА


Какво ме отвежда в Германия? Причината е лична - един много скъп за мен човек, отношенията ни са като огледало на моята душа. Той се установи в Лайпциг около три седмици преди моето пътуване. Разбира се, искаше ми се да прекарам и известно време в Берлин, но оставих тази идея за някой друг път...
 Все повече се убеждавам, че всички впечатления, които човек трупа от пътешествията си, често са изкривени до заблуда представи за чуждата страна и хората в нея. Пътуванията ми в Европа влудяващо си приличат като усещания и атмосфера.
    Лайпциг е доста голям град, но не толкова, че да изглежда стресиращ. Което му придава едно уравновесено очарование. Град, отговарящ на критериите на глобализацията и все пак намиращ се в мярката. Няма "Макдоналдс" и "КФС" на всяка улица, срещат се от време на време  "дюнерджинийци", но не така натрапващо. Дори от комерсиалната част освен спокойствие лъха и една интелигентна сдържаност. В европейските градове луксозните магазини, "шопинг центрове" и кафенета/ресторанти винаги по странен начин се смесват със старинния изглед наоколо. Тълпата е разпръсната и не създава усещане за клаустрофобия, както в тунелите на лондонското метро например. Това прави обиколката на улиците и пресичането на светофарите много приятно - ти задаваш темпото и можеш да се вглеждаш в каквото си избереш.

Силуетът на "Николайкирхе"


    Пътят ми до центъра всеки ден минаваше по улица "Карл Либкнехт", безкрайна широка улица, осеяна със заведения и антикварни магазини за книги и грамофонни плочи. Белязана от оркестъра на трамваите, тя сякаш стигаше до края на града. Две места ми бяха любими (служеха ми и за ориентир колко още ми остава) - една огромна къща, изрисувана с пилета и бухали; и един безистенен двор с няколко навеса на беседки, който очевидно през лятото оживяваше за летен театър, концерти и всякакви сбирки. Особен дух носи това място - съвсем скрито и различно от всичко останало на тази улица. Малко еднообразно ми се струваше след няколко дни все направо и направо, до кръстовището близо до "небостъргаческата" радио-телевизионна сграда, граничещо с центъра.
Отляво новото кметство, което аз мислено наричах "замъка", също изпълняваше функцията на компас в огромния пръстен от улици наоколо. Имах чувството, че кулите му са видими отвсякъде на доста голям радиус.

Лайпциг, сградата на кметството


    Първата ми спирка беше един фонтан, свързващ тесни павирани улички с маси на барове и ресторанти, в близост до площада на старото кметство, един "по-делови" замък. Там "клоунствахме" за радост на малки туристически групи и на хората, наблюдаващи ни от прозорците и терасите на домовете си. Дали заради студеното слънчево време, но необичайно топло за началото на ноември, или заради саксонския празник, мястото внезапно беше поопустяло.
Една мила възрастна жена ни посъветва да се преместим в съседен парк след дълъг разговор, който, надявам се, удовлетвори любопитството й към нас и дейността ни. Той се оказа на малко повече от пет минути, по нейните думи, но там намерихме едно от многото паркови езера, сърцето на тези райски зелени зони, чиято площ може би се съревноваваше със застроените градски райони. Тук ни посрещна весела музика от една "музикална къща" и много деца с родителите си, стичащи се от множеството алеи. Публиката на приливи и отливи неудържимо се застояваще дълго пред нас, карайки ни с въпроси, възклицания и усмивки да забравим студа. И така до края на първата ми седмица в Лайпциг, когато слънцето се оттегли за дългата си зимна почивка. Като изключим деня, когато бях на лекции в университета, и съботата, когато се разходихме до Котбус, за да мога да се сдобия с колело.

Лайпциг, улични музиканти


    Слава богу, лекциите не бяха в централната сграда, която представляваше превърната в масивно стъкло готическа катедрала. Това ми се стори не само странно, но и малко смешновато. Лекцията беше посветена на предстоящия фестивал, което ме инжектира с допълнителна доза ентусиазъм. Понеже фестивалът отчасти беше ориентиран и към Източна Европа, аз се почувствах като у дома си, чувайки на една от дискусиите акордеонно изпълнение на балкански фолклорни песни.
 Опитът на германците и проявеното им уважение, особено от хора на изкуството, да се докоснат и опознаят нашите нрави и култура, осигури на Лайпциг определен символ в моето съзнание - "културен брод". Разбира се, по-широката действителност е друга. Показателен пример е реакцията на едно момиче, когато разбра, че съм от България: "Ааа, страната с циганите". Дори не беше въпрос. Но иначе на вид приятно момиче с африканска кръв от студентския театър в Котбус. Не знам дали фактът, че чу много положителни отзиви от моя приятел за България, ще остане в паметта й и ще промени мнението й за страната ни. Но гостуването в този театър за един следобед ще остане специален за мен момент. Също и кратката разходка в този толкова различен град, малък, но с необичайно грандиозен театър. Той е в известен смисъл важна забележителност за цяла Германия и архитектурен шедьовър, който с елементите си от многобройни стилове среща всички епохи.
    Излишно е да казвам, че двете седмици се изнизаха много бързо. Мисля, че се сбъднаха целта и желанието ми да проникна в Лайпциг по-дълбоко, по-отвътре, не само като туристически наблюдател. По-емоционален отпечатък дори от прочутите храм-паметници "Томаскирхе" и "Николайкирхе" остави в мен представа за западната култура. Това е квартал, населяван от всякакви мощни алтернативни светогледи и центрове на изкуството. Той използва градивно качествата и недостатъците на своите ресурси. Там бившите социндустриални пространства не са оставени на саморазрушаване, а са  превърнати в източник на култура и неотменна част от нея. Особен въздух плува из това разнообразие и разнася топъл уют, смесица от близко минало и устремена към добро модерност. "Град в града", помислих си. Нови, светли и спретнати къщи лежат до по-стари, мъдри и тежко дишащи сгради. Този пулс, който се разпръсква и разстила отвъд монументалния център, е истинската същност на Лайпциг.
Покъртително е по такъв начин да надмогнеш националното в себе си. Като народ, като хора никога не сме единствени. И можем да се учим взаимно един от друг. Вероятно твърде оптимистично и нереалистично желание, а може би не... Нали това е част от пътуването?!
 

Българинът готов да похарчи средно 531 лв. на Черния петък

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 216

Индустрията ни с първия ръст от 20 месеца

автор:Дума

visibility 907

/ брой: 216

Бюджет с 3% дефицит и пакет от мерки ще внесе служебната власт

автор:Дума

visibility 988

/ брой: 216

Над 17% от работещите в ЕС са били с временни договори

автор:Дума

visibility 759

/ брой: 216

Кремъл отрече за разговор Тръмп-Путин

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 216

В РСМ очакват скоро промени в конституцията

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 216

Вотът на доверие към Шолц преди Коледа

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 216

Преходният съвет на Хаити уволни премиера

автор:Дума

visibility 809

/ брой: 216

Изолация и безсилие

автор:Александър Симов

visibility 733

/ брой: 216

Да направим крачка назад, за да вървим три напред като общество

автор:Дума

visibility 1035

/ брой: 216

България се нуждае от връщане на държавността

автор:Дума

visibility 821

/ брой: 216

Време е Борисов и Пеевски да бъдат изолирани от властта

автор:Дума

visibility 1005

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ