Колонката на Нидал Алгафари
Къде беше другарката Дърева?
/ брой: 11
В ранните часове на утринта гледах, че даже и слушах сърдитата Велислава Дърева. Недоволстваше, че за партията й са гласували над милион, пък видите ли сега, при лошото управление на Нинова, били гласували за БСП четвърт милион. Фактите са такива, че боговете мълчат.
Та да се върнем на фактите.
Първото ударче с малкото чукче по канарата на БСП, още преди 10.11.1989 г., дойде от "враговете" с партиен билет. Това ударче отлюспи немалко членове и симпатизанти. Госпожа Дърева къде ли беше тогава?
Второ, след промените се създадоха фракции и идейни движения в БСП, които смениха малкото чукче с по-здрав и голям чук. Късове от БСП се разлетяха. Госпожа Дърева къде ли беше?
Трето, когато парният чук ломеше около ръководството на партията с лидер Жан Виденов и БСП започна да пада на колене, кой притискаше столетницата откъм главата, за да се сниши? Къде беше другарката Дърева? И дали другарката Дърева може да преброи статиите, анализите, коментарите против собствената си партия, които се изписаха и публикуваха във вестника, за който така милее.
Да попитам, има ли представа другарката Дърева как се работи в медия, която се бори за интереса на читателите? Да заслужиш заплатата си, да висиш с часове около евентуалната информация? Да я уловиш и предадеш навреме? Да привлечеш не само цоцащи от субсидията журналисти, а и такива, които са четени с интерес, такива, които да бъдат четени с интерес не само от тесен кръг твои лични приятели?
Тъй като имах честта за много малък период от време да бъда част от ръководството на вестник "Дума", имам малка представа все пак и за някои основни проблеми на издаването му и правото да задавам въпроси. Когато вестникът бе заборчнял с над 800 000 марки, когато издаването му всяка вечер беше на кантар, когато българските социалисти и симпатизанти на лявата идея отделяха от оскъдния си залък и купуваха "Благоевките", какво им се предлагаше от "свободно мислещите социалдемократични" журналисти? Бой по ръководството на партията! Това получаваха. Когато партията им просеше заплатите и хонорарите, с какво се отблагодаряваха част от "риещите за свобода на словото"? Давеха мълчаливо свободното си словото от ранни зори в алкохолни пари.
Да виниш някой друг за това, че си докарал или участвал в докарването на вестник от байрак на левия печат с опашки от чакащи пред будките до едвам кретащ стенвестник, както самата госпожа Дърева се изказа, е обидно за паметта на всички изключителни майстори на перото, публицисти, журналисти и репортери, работили за него.