Гузно мълчание
/ брой: 206
През последните седмици проблемът с интеграцията на ромите застана в центъра на европейската политика. От едната страна бяха популистките и откровено противоречащи на европейските принципи действия на френската десница, подкрепени от традиционния хор ксенофоби и расисти. От другата страна беше принципният, задълбочен и дългосрочен подход на европейската левица, която намери подкрепа в многохилядни демонстрации във Франция, Белгия и други страни. Стана ясно, че опитът на Саркози да привлече на своя страна крайнодесните избиратели във Франция преди изборите догодина - така както стана преди пет години - този път не сработиха и отчайващите стойности на одобрението към него вече вещаят края на президентстването му.
На този фон, сред цялата полемика, която стигна и до Европейския парламент, оглушително замълча българското правителство. Премиерът Борисов, който иначе е в състояние денонощно да бълва коментари по всички възможни въпроси, прояви удивителна скромност и не ни осветли нито как оценява мерките на френското правителство срещу българските граждани, нито дали смята да коригира политиката си (или по-скоро липсата на такава) по отношение на ромите в България. Това означава, на първо място, неспособност да се отстояват интересите на България и на българските граждани. Напомням на Борисов, че макар по принцип да смята ромите за "лош човешки мат'риял", те са наши сънародници с всички права и задължения. Това означава също така, че идеята за интеграция е безкрайно далечна за Борисов и че той на практика одобрява действията на своя уж близък приятел Саркози.
Стана ясно, че европейските парламентаристи няма да предадат един от основните принципи, върху които е изграден Европейският съюз - а именно солидарността между държавите и между нациите; не са готови да приемат посягане на правото на свободно движение на хора в рамките на съюза и най-важното - решително отхвърлят опитите решаването на такъв основополагащ въпрос като интеграцията на ромите или на имигрантите изобщо да се замества от депортация и изолация, като един вид съвременна модификация на добре познат от 30-те и 40-те години на миналия век подход - идеята за физическо заличаване на ромските общности в Европа като средство за разрешаване на проблемите, които те създават.
Бих призовал българското правителство, вместо гузно да си мълчи, да се възползва от благоприятната ситуация и да заяви достатъчно ясно на партньорите ни в ЕС:
1. Не сме в състояние да се справим сами с този проблем, особено в ситуация на икономическа криза. Готови сме да реализираме мащабен план за интеграция на ромите, но за тази цел имаме нужда от специфична европейска подкрепа, включително или преди всичко от страните, към които са насочени основните миграционни потоци. Или казано просто, по Бойко-Борисовски: "Дайте пари да ги задържим у нас, вместо да им давате пари да се връщат, след като вече са дошли при вас!"
2. Ромите не са проблем само на страните, в които концентрацията им е сравнително висока - Румъния, България, Словакия, Унгария и др. Те са европейско малцинство и затова националните мерки трябва да бъдат допълнени с мерки на европейско равнище.
3. Категорично възразяваме срещу мерките на френското правителство, доколкото създаването на подобни прецеденти може да отвори спирала от подобни действия във всички страни, които да се разпрострат не само върху ромите, а върху всички малцинства - както създадени на база на новата имиграция, така и исторически възникнали. Това би бил краят на Европейския съюз.
И още един съвет към всички, които имат отношение към проблема - организациите на българските роми на практика бяха изключени от този дебат. Никой не поиска тяхното мнение. Никой не се обърна към тях за предложения. С подобно отношение обаче няма да стигнем доникъде. Не сме научили един много важен урок - интеграцията е двустранен процес, успешната политика изисква пълно ангажиране и на двете страни. Защото в новата история май няма случай успешна интеграция да е реализирана насилствено или с едностранни административни мерки.