Колонката на Александър Симов
ГЕРБ като картина на Йеронимус Бош
/ брой: 55
Йеронимус Бош, майсторът на гротеската, има една легендарна картина - "Корабът на глупците". Това е картина, която не може да бъде разказана, а преживяна. На нея се виждат хора със странни разкривени лица, някакво изкривено огледало на нашия свят, отражение на различна реалност. Това е антисвят, толкова абсурден, че чак плаши.
Подобно иронично усещане изпитах, когато гледах как ПГ на ГЕРБ и активисти на партията са обградили дома на Бойко Борисов в Банкя, за да го пазят от Бойко Рашков и да викат "Оставка" в студената нощ. На кого викаха "Оставка" не стана много ясно. Всички там бяха като персонажи на Бош, хора от миналото, разкривени, злобни, нелепи. Именно ГЕРБ превърнаха ареста на Борисов в цирк, направиха го метафоричен и символичен, защото оттук нататък експремиерът винаги ще бъде съпровождан от една снимка - седнал на задната седалка на полицейската кола.
След това започна разгулът на глупците. ГЕРБ обявиха всичко това за покушение срещу демокрацията. Даниел Митов в патетична декларация започна да чертае паралели между случилото се в Банкя и хитлеризма, а самият Борисов в нощта на пускането си гневно обяви, че това вече е милиция, а не полиция.
И понеже всяко изявление трябва да бъде поставяно в контекст, нека припомним, че точно това са хората, които превърнаха МВР в машина за политически пърформанси и филми. Спомняте ли си прословутия арест на Алексей Петров, превърнат в кратък филм по всички закони на холивудското кино, поставянето на Николай Цонев на колене и изреваната в лицето му фраза: "Ти си истински престъпник", сутрешното разбиване на вратата на Борислав Гуцанов и ареста пред неговите деца? Хора, които са съучаствали, ръкопляскали, примлясквали и мигали задоволено пред такива картини, нямат никакво право днес да пищят истерично, че демокрацията е погазена. Все пак е необходимо да има някаква мярка, дори и в общество, раздирано от лудости, кризи и лъжи като българското.
ГЕРБ се опитаха да превърнат ареста в позитив, опитаха се да активизират своите политически телеса за протестно действие, но тяхната трагедия е в това, че отгледаха една класа от политически търтеи, която знае как да кряка и да усвоява, но не и как да воюва. И заради това по жълтите павета по задължение се разходиха няколкостотин партийни активисти, които се нуждаят като наркомани от усещането, че могат да се върнат на власт, но то все повече им се изплъзва.
От целия спектакъл и неговия, уви, фарсов край имаше някаква полза. И аз бях от тези, които очакваха повече и не мислеха, че всичко ще се размине със задържане за 24 часа. Но все пак в края на деня стана ясно нещо, което трябваше отдавна да знаем. А именно, че Иван Гешев е основната опозиция на правителството. ГЕРБ са неговото парламентарно крило, но те вече са като картина на Бош и знаят единствено как да надигат мелодраматични вопли. Гешев е човекът, застанал на входа на постигането на реална справедливост у нас или най-малкото за научаването на истината за Борисов и неговия политически режим на корупцията.
И, наистина, през цялото време съжалявах, че Бош не е жив днес. Галерията от муцуни в Банкя и по жълтите павета след това щеше да му бъде източник за безкрайно вдъхновение.
"Корабът на глупците" оживя.