Геополитически калейдоскоп

Историкът Фернанд Бродел има една много интересна мисъл. Той счита дадено събитие за прах, имайки предвид, че смисълът на даденото събитие може да се прояви единствено в широк времеви и пространствен контекст. Само в единство с породилите го причини и по-важното-последствия, които са се състояли или са прогнозирани, т.е. в комплекса от тенденции. В противен случай е изключително трудно да се долови същината на случилото се. На 11 януари българският парламент гласува декларация, която бе внесена от Иван Костов и касаеше т.н. "възродителен процес". Депутатите на ГЕРБ гласуваха почти "ан блок". Последваха множество коментари на народни представители от управляващото мнозинство, които смаяха със своята некомпетентност. Върхът бе, когато герберска медийна "звезда" заяви, че "трябва хората да си избират свободно вероизповеданието". Горкият даже не бе разбрал за какво е гласувал.
Преди години един друг умен мъж Алън Дълес отбеляза, че човек не винаги може да оцени правилно събитийната информация, но може да улови тенденциите и да направи правилните изводи. Приемането на декларацията за "възродителния процес" е събитие, което се вписва в тенденция. Ако някой си мисли, че става въпрос за нещо откъснато от ожесточената геополитическа битка, която върви в този момент с "пълна пара", за съжаление е част от биомасата, населяваща националната ни територия. Става въпрос за "каскадно" събитие, което е обусловено от цяла съвкупност от причини и обстоятелства, които на свой ред пораждат огромен комплекс от дългосрочни последствия.
Гласуването на декларацията в НС на 11 януари, подлата атака срещу Православието и Църквата у нас, силният външен натиск да дълбаем Добруджа и да търсим шистов газ и т.н. са "каскадни" събития, които логично заемат своето място в пренареждания геополитически пъзел на Балканите, Европа и света.
    На 4-ти октомври 2011 г. вестник "Известия" публикува програмна статия на премиера на РФ Владимир Путин за създаването на Евразийски съюз, който по аналогия с ЕС ще бъде единно икономическо пространство. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев даже написа Конституция на Евразийския съюз, напълно съвпадаща с тази на Евросъюза. Къде е проблемът? Евразийският съюз се нуждае от своя политическа теория - теория на многополярния свят. В нея като субекти трябва да встъпят не традиционните държави на модерната - в смисъл на Вестфалската система, а ЦИВИЛИЗАЦИИ. Цивилизацията се явява като съюз. За тази цел е необходимо да се преразгледа цялата съществуваща международна система.
Към настоящия момент в Източна Европа се образува определен геополитически вакуум. Почти паралелно с идеята за Евразийски съюз руският геополитик Александър Дугин лансира и проекта "Велика Източна Европа" (ВИЕ), която би трябвало да бъде самостоятелна геополитическа зона - промеждутъчна между Западна Европа и Евразия. ВИЕ включва православните Гърция, България, Румъния, Сърбия, Македония и Черна гора, славянските страни Полша, Чехия, Словакия, Хърватия и Словения. Унгария също влиза в изброените страни като народ с типичен евразийски и степен произход. 
Тези, които яростно атакуват предложения от Владимир Путин Евразийски съюз, се опитват да правят сравнения със старата Руско-съветска империя. Това е вярно до толкова, до колкото ЕС възражда империята на Каролингите на Карл Велики. Основните разлики на Евразийския съюз от царска Русия и от СССР са, че това няма да бъде православно-монархическа държава и няма да бъде марксистка държава. Идеологическите, политическите и правовите различия, са толкова големи, че тези в Европа, които се страхуват от тях, може да ги считаме за невежи в политическите науки или просто явни поддръжници на Pax Americana, занимаващи се с груба политическа пропаганда.
Днешен Китай повече не следва завета на Дън Сяопин - "да скриваме нашия потенциал" и "да изчакаме удобен случай". През последните месеци май "случаят" дойде. САЩ започват да губят контрола над глобалните процеси. От последните изказвания на Збигнев Бжежински става ясно, че във Вашингтон считат, че само две страни могат да хвърлят предизвикателство към САЩ: Китай и РФ. Известният американски геополитик от полски произход стига и до още един фундаментален извод. Спасението на Запада е невъзможно без участието на Русия. Естествено, ако Москва тръгне да реализира Евразийски съюз на цивилизационна основа, тотално се срутва Pax Americana. Збигнев Бжежински е прекалено откровен и заявява, че "бъдещият световен ред ще бъде построен върху отломките на Русия, за сметка на Русия и против Русия". България според британския учен Арнолд Тойнби винаги е била "ядро" на православно-славянската цивилизация. През последната година все по-отчетливо се опитват да сменят цивилизационния "чип" на българския народ. Наблюдават се две различни формули. Първо, силно облъчвани от неоосманистката идеология на южната ни съседка, на българите се предлагат "цивилизационни коридори", "османско културно присъствие" и така до пълно етно-цивилизационно сливане с правоверните комшии. Второ, да сменим кирилицата с латиница, да се вслушаме в словата на протестантските пастори, които кръстосват нашите улици и строят протестантски църкви по земята на Софроний Врачански и отец Паисий...Въобще класически прозелетизъм. Общото между двете формули е, че и на двете Православието им е основна пречка. 
Бразилският журналист Пепе Ескобар много живописно е описал днешното състояние на света. В неговата статия "Всичко, което блести е...нефт" е написал следното: "След два месеца премиерът Владимир Путин, който дразни / вселява ужас във Вашингтон и Брюксел почти като княз Влад Трети (прототип на Дракула), вероятно ще се върне в ролята на президент на Русия. Ето тогава атлантическите пудели ще видят истинска силова игра."