Фейсбукарщина
/ брой: 157
Политическият елит би трябвало да се състои от компетентни, знаещи и можещи хора. Чийто приоритет е, ако не благоденствието на цялата нация, то поне защитаването на интересите на избирателите им. През последните няколко години обаче нивото на политическия дебат, решенията и поведението на различни партийци все по-упорито дълбаят дъното. Това води до екстравагантни идеи като откриването на лудници в НС, заточването на депутати и министри на далечен остров или просто унищожаването на цели сгради воглаве с администрация и управляващи...
За уважението към институциите и политиците не помага и поведението на самозабравили се индивиди, плямпащи, без да си мерят приказките. Един евродепутат реши да разстрелва всички от БСП. Не уточни откога, къде и кой ще спретва импровизирани шипцкоманди за убийства. Какво да очакваш от човек, върл фен на генерал Луков, а явно и на кавяво-черните униформи, сеещи смърт? Конкретната заплаха за физическа саморазправа определено напомни за една ужасна идеология, довела след себе си безкрайно много разруха и смърт. На него обаче не му пука. Съпартийците му пък скочиха да джафкат в отчаян опит отново да спечелят медийно внимание.
Лидерът на БСП написа писмо до шефа на ЕП. Някои ще попитат защо трябва да се излагаме пред чужденците. Европарламентът трябва да реагира! Той е този, който трябва да санкционира подобна реч на омразата, да парира опитите за възраждане на кървави идеологии, независимо от коя страна и от коя партия идват. Особено ако виновникът е евродепутат. В България властимащите заплашват дори журналисти в ефир. Санкции, оставки, нещо? Няма.
БСП обаче не бива да спира само с едно писмо и два-три фейсбук статуса. Животът и реалната политика са извън социалните мрежи. Колкото и изтъркано да звучи - дела трябват, а не думи. Особено ако разговорите си остават само в социалните мрежи. Провокиран от обстоятелствата, премиерът призна, че няма нищо общо с излиянията си във фейсбук. Друг му ги пише. Каквато между другото е практиката на много други политици. Поне за правописните и пунктоационните грешки може да не обвиняваме важните клечки. Но това не значи, че не може да ги държим отговорни за делата и думите им в реалността.
Стига с тази фейсбукарщина! Ясно е, че социалните мрежи разпространяват информацията бързо. Но ако всички лежат само на думите, а не предприемат нищо, какво следва? Разни хорица ще призовават необезпокоявано към убийства, дейността на министрите ще се изчерпва до селфита, а всички дружно ще се смеем на правописа на пиари и пишман политици.
Нека някой напомни на мераклиите за власт да си мерят думите. Изглеждат смешни, когато не са заплашително кръвожадни и егоцентрични!