Духовното ни огнище

Димитър МИЛАДИНОВ,
Вихър КЬОСЕВ

Ако българският народ допусне да бъде обезличен и подчинен на неславянска  цивилизация, рискува повече да не се появи на историческата сцена, твърди акад. Николай Попов, председател на Славянското дружество в България.
И наистина - през последните години сме свидетели на много археологически разкрития по нашите земи. Уникалните и богати разкопки дават сведения за бита и културата на траките. По-непосредствено до нашата съвременност, по-близко до българите е славянската идентичност. Въпреки че славяните не са оставили някакви забележителни архитектурни паметници, те си имат своеобразен бит, култура и характерни особености. Не е ли кирилицата най-големият паметник на духовността, с каквато малко страни могат да се гордеят?
Информационните източници от България, Света гора, Константинопол, Ватикана говорят, че славяните са населявали Централна, Източна и Южна Европа. Изследванията на западни университети сочат, че славяните са граничели с Черно, Балтийско и Каспийско море. По приблизителни изчисления те са наброявали около 80 милиона. Разпространението и утвърждаването на църковно-славянската писменост е срещала силната съпротива на католическото духовенство.

Българските народни песни на братята Миладинови

Кои са тези солунски братя, дръзнали да разбиват

триезичната догма - еврейски, латински и гръцки? Как си позволяват да проповядват своите идеи в центъра на Европа? Както е известно, Кирил и Методий започват своята мисионерска дейност в Моравия по покана на славянския княз Ростислав. Но духовното огнище на славяните се запалва в пределите на България. На млада възраст Кирил се разболява и папата е принуден да го приеме в Рим, където завършва своя земен път. Няколко години по-късно починал и Методий.

Идеите са по-силни от смъртта

Великото дело на двамата братя живее и днес, повече от 1100 години след тяхната смърт. Просветителската им дейност е продължена от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий и хиляди незнайни последователи. За щастие духовното семе на тези дейци попада на плодоносна почва. По това време България е била велика държава. Тя е владеела почти целия Балкански полуостров. Границите й са стигали до Централна Европа. Не само териториалните владения говорят за нейното величие. За ръководители тя е имала високообразовани и далновидни държавници като княз Борис I и неговия велик син Симеон. С разбиране и вътрешна убеденост те са приели учениците на Кирил и Методий и са им оказали всестранна материална и морална подкрепа.
През този период в Европа са се водили продължителни войни. Походите от изток на запад променяли териториалните владения на държавите. Границите на България се преместват от североизток към югозапад и Македония. След Плиска и Преслав

столица на българската държава става Охрид

На по-късен етап центърът се пренася във Велико Търново. Българославянската кауза достойно отстояват царете Иван Асен, Калоян, Асен и Петър и други.
С нахлуването на селджушките турци в България и на Балканите славянската духовно-просветителска дейност временно се прекъсва. Настъпват тежки и мрачни години. Търсят се пътища за съхраняване и оцеляване на духовността и знанието. По известни и неизвестни пътища те тръгват от юг на север - първоначално към Киев и след това - към Москва. В този период ценна мисионерска роля е вършил Великотърновският митрополит Киприян. Русия била разделена на няколко княжества, които са водели борба за надмощие - Московско, Новгородско, Тверско, Владимировско и др. Борба за влияние се е водила и между светската и духовната власт. В лицето на българския митрополит Киприян московският княз Дмитрий Донски вижда духовен обединител на руския народ. Обединени и мощни, те могат да дадат твърд отпор на турските набези. За съюзник в борбата с турските нашественици

Русия се насочва към своите славянски братя

на юг. Изпраща първите свои мисионери на Балканите.
Апостоли на славянобългарската духовност в Югозападна България и Македония стават братята Димитър и Константин Миладинови. В повестта си "Братята от Струга" големият български писател Димитър Талев старателно описва тяхното просветителско дело. Димитър е бил учител на българското население в Охридско и Битолско. Наред с учителската си дейност е събирал и записвал народни песни и приказки от Югозападна България и Македония. Брат му Константин е бил 20 години по-млад. С помощта на руски мисионери Димитър го изпраща студент по юриспруденция в Московския университет. Щастлива съдба го събира в една стая с Любен Каравелов. Възползвайки се от независимостта на Хърватско, Константин влиза в контакт с печатар и издател от Загреб, където е печатан сборникът. В една от срещите с брат си, който е в затвор в Истанбул, е проследен от турската полиция и арестуван. В затвора и двамата умират от епидемия.
Сборникът излиза в средата на ХIХ в. под заглавие "Български народни песни и приказки". За съжаление тази година на изложбата на книгата в НДК, София, същата книга се появява на македонския щанд под заглавие "Македонски народни песни и приказки".

Прелом

ХIХ в. е преломен в освободителната борба на славянските народи на Балканите. Турските набези на север и на запад не престават. Застрашени са интересите и сигурността на Русия. Тя е принудена да отговори. В резултат на военните походи на юг получават независимост Гърция, Сърбия и Румъния - автономия. България се сдобива с църковна независимост, законно се отделя от гръцката църква. През втората половина на века въоръжената съпротива на българския народ се засилва, тя придобива масов характер. Венец на многогодишната революционна борба на нашия народ е освободителната Руско-турска война от 1878 г.

Славянските идеи с нови сили и вдъхновение

Просветителската и благотворителната дейност на славянското движение се разрастват. Начело на организацията застават най-авторитетните и знатни интелектуалци по това време като Васил Друмев (Митрополит Климент), Иван Вазов, акад. Марин Дринов, Емил Георгиев, Александър Балан и др. Светла диря в историята на Славянското дружество е оставил проф. Стефан Бобчев, дългогодишен негов председател. През този период славянската идея се популяризира. Сътворен е и славянски химн, който се пее в училищата. Активни

делови контакти се установяват между славянските държави

Периодично се организират всеславянски събори. Първият събор е бил в Прага през 1908 г., вторият - в София през 1910 г. Плод на международната славянска солидарност и специално на Чехия е и читалище "Славянска беседа" в София и бирената фабрика "Прошеково пиво".
Голяма заслуга за укрепване на славянската солидарност има Българската православна църква. Въпреки превратностите на историята, тя последователно отстоява своите принципи за славянско единство, за дружба с най-голямата славянска държава - Русия.

Единение в разнообразието

Националното материално и духовно наследство е трайно, богато и атрактивно, когато е различно, когато е запазило своите национални особености и колорит. Еднообразието и унифицирането водят до обезличаване и постепенно ликвидиране. Глобализацията и евроинтеграцията са неизбежни явления, науката, технологиите, културата, прогресът като цяло са обективни процеси, за които няма граници. В условията на капиталистическа конкуренция обаче и борба за икономическо надмощие те

силно се изкористяват и комерсиализират

Международните икономически групировки, подкрепени от държавите често пъти под претекст за реформи, навлизат безконтролно и прекомерно в науката, образованието, културата, здравното и социалното дело и лишават милионите от тяхното благотворно влияние.
Като има предвид тези съображения, ръководството на Славянското дружество в България под председателството на акад. Никола Попов полага големи усилия да възроди неговия хуманно-благотворителен просветителски характер. Всяка седмица в салона на дружеството се изнасят беседи на актуални теми на високо научно равнище. Организират се опознавателни екскурзии в страната и чужбина.
В тази връзка преди няколко години в Москва се състоя всеславянски културен форум, в който участваха представители от всички славянски страни, водени от министрите на културата. Темата на форума бе "Славянството и евроинтеграцията". Основен докладчик бе председателят на Славянското дружество в България акад. Никола Попов. Докладът бе високо оценен от форума. На докладчика бе оказано специално внимание лично от президента на Русия Владимир Путин.