Шамар за Брюксел

В неделя и италианците предпочетоха смесица от популисти, националисти и откровени неофашисти пред т.нар. системни партии, които по традиция управляваха на континента доскоро. Шамарът обаче е на първо място за Брюксел, който живее собствен живот някъде много далеч от проблемите на европейците. И след като Брюксел продължава да се интересува предимно от себе си, хората търсят отдушник на други места чрез протестен вот. Британците го намериха в "Брекзит", в други държави пък гласуват масово за партии, които досега се смятаха за маргинални.
Също в неделя Ангела Меркел получи зелена светлина от ГСДП за четвърти мандат. Именно Меркел стои в основата на настоящата криза на съюза, а Брюксел продължава да й играе по свирката в ущърб на всички останали. Италия бе една от най-засегнатите от политиката на отворени врати по отношение на мигрантите, която прилагаше германският канцлер. Но сега и италианците казаха "Стига вече меркелизъм!"
Каквато и да е новата коалиция в Италия, тя вещае нови проблеми пред евробюрократите и техния ментор - според италианските колеги следващото правителство няма да е твърде добре настроено към еврото, макар че засега идеята за референдум още не се радва на много подкрепа в третата по големина икономика в еврозоната. Тя обаче буксува именно заради правилата, наложени от Германия, а победителите в италианските избори обещават скъсване с този тип политика. Както в икономиката, така и по отношение на миграцията. Не всички сме германци и всяка страна има нужда да провежда своя собствена политика според собствените си нужди.
Ако продължи в обичайния си назидателен стил, Европейският съюз ще се засили с още по-бързи крачки към пропастта. Брюксел трябва да си отвори очите и да си отпуши ушите за гласа на европейците, ако не иска да си остане само столица на Белгия.