Пардон
ДАНЪЧНО БРЕМЕ
/ брой: 228
Приклекнах пред гишето на данъчното управление и рекох най-бодро:
-Добър ден! Аз съм за една кратка справката!
-Седнете – рекоха ми – няма да е толкова кратко!
Знаех си аз, че няма да е така лесно!
-Това ли е вашата данъчна декларация? – попитаха ме.
-Тя е – признах си аз – абсолютно навреме подадена и попълнена.
-Грешно е попълнена! – осведомиха ме мрачно отсреща.
-В графа „Недвижима собственост“ – питат ме – какво си отбелязал?
-Истината! – кълна се аз.
-Каква истина, бе! Написал си „автомобил“!
-Че колата от петилетки клечи пред блока и всички знаят, че е недвижима собственост. Даже имам комшии, които я използват като склад!
-А какво сте изброил в тази графа тука – „Има ли някой на ваша издръжка?“.
-Нищо не съм броил – казвам им – не мога да броя! Само истината, и нищо друго няма там!
-Каква истина, бе! – вече почти ми крещят данъчните. – Каква истина е това! Глоба и наказание те чакат, да знаеш?
-Дайте – викам – да четем внимателно, пък после ще се плашим, става ли?
-Да четем – съгласиха се те. – Въпрос: „Има ли някой на ваша издръжка?“ А ти какво? Пишеш: има!
-Разбира се, че има, защо да лъжа!
-И какво пишеш? Издържам над 200 депутати, цял министерски съвет, една тумба политически съветници, партиите и организациите у нас, куп роми, десетки бежанци, цялата полиция, съд и прокуратура, стотици безработни, малограмотни, просяци, пенсионери, че и армията си отбелязал накрая! А, писал си и за здравната система, за разни наркомани и документално луди.
Настъпва тишина и се гледаме изпитателно.
-Вярно е – не се предавам аз – написал съм ги. И съм убеден, че данъците ми отиват точно там.
Данъчните стават от строги по-строги.
-Извикахме те, защото това е недопустимо поведение. Напълно несериозно отношение към държавата, властта и демокрацията у нас!
-Глупости! – викам им. – Да не би вие да ги издържате всичките тези хора, а?
Онези млъкнаха.
-Кажете, де! – настоях аз. – Кой е този майстор, дето бачка, издържа държавата и си трае? Ясно, не съм аз! Кажете – кой е!
Пак тишина.
-Това – рекох им, – е данъчната ми декларация. Нямам друга. И честно съм написал всичко – колко пари съм получил, колко съм похарчил, колко са похарчени от други хора. И да знаете – пари за глоба и наказание аз нямам, няма и да имам.
Те се кротват.
-Виж сега, нещата са много по-прости. В декларацията се пишат личните неща, плюс, минус, взето, дадено, купено и други такива. А ти си седнал политика да правиш по този въпрос.
-Чакайте! – викам им. – Когато стане въпрос да ни вземате парите – няма въпроси, няма отговори, всичко е наред, но само човек да разрови и да запита къде са парите – не става така, това е политика, нищо лично няма, ама и кинти няма. Цедите ни денонощно, сякаш човек е произлязъл не от маймуната, а от лимона! Без такива!
Казват ми най-възпитано:
-Гражданино, не може така. Има си ред, правила и норми. Трябва да ги спазвате, както правят всички други хора. Моля, следващият!
Викам им:
-Изобщо не разбирам какво искате! Да не би да съм пропуснал някого в този списък? Данъчните или някой друг? Кажете, веднага ще го допиша!
Но те мълчаха най-темерутски.