Блокираното правосъдие

    Съобщиха, че Софийската градска прокуратура е прекратила наказателното производство срещу "неизвестен извършител" за "изтеклите" телефонни разговори между бившия премиер Бойко Борисов и началника на митниците Ваньо Танов. В случая става дума очевидно за производството, в което е трябвало да се установи кой е онзи, който, като е направил достояние на обществеността състоялия се между Борисов и Танов разговор за извършваната в пивоварната на Михаил Михов служебна проверка, е извършил престъпление по чл.357 (разгласяване на държавна тайна).
Но нашата общественост съвсем не се вълнува от въпроса кой е "разгласил" състоялия се между Борисов и Танов разговор. Същественият за нас въпрос е дали в този разговор министър-председателят Борисов е разпоредил на шефа на митницата Танов да прекрати извършваната към момента на разговора проверка в пивоварната на Михов, доколкото това разпореждане съдържа всички белези на престъпление по чл.282 от НК. От оскъдната информация, с която разполагаме,   разбираме, че прокуратурата е дала отрицателен отговор и на този въпрос. Тя е приела, че автентичността на разговора не е установена, а от друга страна, съществувало и основание да се предполага, че някои изречения в разговора са вмъкнати допълнително.
    И тъй, трябва да повярваме на предложения ни от прокуратурата абсолютен блъф. Кой човек с нормални сетива, слушал многократно записа на състоялия се между Борисов и Танов разговор, може да се съмнява, че такъв разговор наистина се е състоял. Кой може по-нататък да се съмнява, че Борисов в този разговор директно е разпоредил на Танов да прекрати започнатата служебна проверка в пивоварната на Михов. Целият разговор със своите интонации, със своята логика, със своя смисъл не оставя (не може да остави) никакво съмнение, че тия двамата, Борисов и Танов, са се разпореждали в нарушение на закона с важни държавни интереси. Да се позовават сега на някаква експертиза, която не могла да установи дали въпросният разговор е автентичен, която не могла и да установи (поради някакъв шум) кои са думите, евентуално вмъкнати допълнително в разговора, е очевиден опит прокуратурата да избяга от задължението си да търси цялата истината по случая, като се използват всички възможни и законово допустими  способи за събиране на доказателства.
    Ще кажа просто и ясно: гледат ни в очите и безсрамно ни лъжат. Очевидно дошло е време да прибегнем до детектора на лъжата, който трябва да бъде приложен и спрямо някои прокурори, включително и спрямо г-н Цацаров.
Няма как да не стигнем до името на г-н Цацаров, защото нищо съществено в прокуратурата не може да се реши без неговото изрично или мълчаливо съгласие. Мисля си, че със своето поведение г-н Цацаров сериозно ангажира своята отговорност по чл. 288 от НК: "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл.37, ал.1, точка 6". Изправен пред необходимостта да избира между истината и Борисов, г-н Цацаров избра Борисов, което означава, че той избра и собствената си наказателна отговорност. 
    Г-н Цацаров сериозно ангажира отговорността си и със случая "Чакъра" - онзи дребен престъпник, който преди 11 години по нареждане на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов бе убит с изстреляни срещу него противотанкови гранати.
     Случаят бе скандален поради пълното несъответствие между причина и следствие. Тодор Димов-Чакъра бе дребен престъпник, укрил се във вилата си край Харманли. Той е сам, а срещу него е изправена цяла армия - сто служители на МВР, между които 30 барети. Няма нищо по-просто от това той да бъде неутрализиран, а след това и арестуван, толкова повече, че при него няма никакви заложници. Една граната със сълзотворен газ би приключила инцидента, но нашият героичен мъж, г-н Бойко Борисов, търси съответен на него героичен финал. По негова заповед срещу Чакъра са изстреляни не една, две или три, а, както се твърди, 10-15 противотанкови гранати. Чакъра е, разбира се, убит, вилата подпалена, а лаврите - щастливо обрани.
    Няма как да не се запитаме дали този човек, Бойко Борисов, е наистина нормален човек? Не е ли гледал той поне американски полицейски филми и не е ли разбрал, че до оръжие дори в тази гангстерска страна се прибягва само в краен случай, когато трябва да се спаси нечий живот и то след дълги преговори с престъпника, водени от нарочно подготвен за тази цел човек. Но в природата на примитива е да действа примитивно. Някой би могъл да каже: толкова може човекът, толкова прави, какво му се сърдите.
    Но така или иначе, убит е човек, което изисква надлежна проверка на съответните    обстоятелства. Но в пълен разрез с обективните данни и военно-окръжната прокуратура в Пловдив, и военният съд приемат, че Тодоров не е загинал от обстрела на полицията, а се е самовзривил (!?) с ръчна граната. 
    Отново версия за идиоти. Защо Чакъра ще се самовзривява? Да не би да се е опасявал, че като попадне в ръцете на полицията, ще бъде принуден след зверски изтезания да издаде висши някакви тайни? В съответствие с така приетата фактическа обстановка жреците на правосъдието прекратили съответното наказателно производство...  
     Близките на Тодор Димов обаче сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който с решението си от 6 ноември 2012 г., след като приема, че животът на Тодор Димов е бил неправомерно отнет, осъжда България да заплати на близките му обезщетение в размер на 50 хиляди евро, както и 4684 адвокатски хонорар. В решението изрично се споменава името на ръководилия акцията тогавашен главен секретар на МВР Бойко Борисов.
    Решението на съда в Страсбург принуждава  надлежните български правосъдни органи да възобновят делото по смъртта на Тодор Димов. След близо две години криволичене магистратите остават на старата си позиция: виновни няма, Тодор Димов се е самоубил. В съответствие с този извод Софийската военно-окръжна прокуратура прекратява разследването за смъртта на Тодор Димов-Чакъра. Но да говорим за прокуратурата, означава да говорим пак и пак за г-н Цацаров.
    Странен е наистина този господин. Преди време той се отнесе с цялото възможно равнодушие към извършеното на 23 юли 2013 г. нападение върху "белия автобус", опитал се да изведе няколко депутати от сградата на парламента, а се захвана усърдно да търси онзи полицай, който бил нанесъл "неоправдани удари" на един от протестиращите тогава граждани.
    Както и да е! За мен няма никакво съмнение, че г-н Цацаров обслужва не правосъдието, а чужди на правосъдието политически интереси, свързани преди всичко с особата на Б. Борисов. С опита, който съм натрупал в продължение вече на 87 години (бил съм и адвокат, и съдия, и законодател), аз си позволявам да кажа, че г-н Цацаров няма качествата, необходими за един главен прокурор. Със своето поведение той блокира, ангажирайки отново и наказателната си отговорност, дейността на правосъдната система. Така, преди да ни очарова, този човек дълбоко ни разочарова. Какво можем да направим, освен да поискаме оставката му. Но кой ли пък ще ни чуе?!