Минало незабравимо
Бихме се за България
/ брой: 213
Янко ИЛЧЕВ
В навечерието на 9 септември 1944 г. и в Дупница разгромът на фашистка Германия се виждаше. Червената армия настъпваше, но ние, членовете на бойни групи, оставахме готови за бой.
Нашата бойна група под ръководството на Васил Калапчийски още на 5 септември трябваше да обезоръжи въоръжения взвод на гарата. Калапчийски беше чиновник там, имаше и пистолет, трябваше да задържи часовия, а аз да изнеса оръжието и го раздам на членовете на групата. Но това не се случи. Червената армия бе минала границата и... взехме оръжието без бой!
На 8 септември посрещнахме политзатворниците, а на 9 септември - и част от партизанския отряд. Но полицейският участък не се предаде и започна бой, тогава беше убит един партизанин, Димитър Ризов от с. Рила.
Участъкът бе превзет с щурм. Полицаите, които се предадоха, бяха пощадени. А на Данаил Пенев оказахме помощ в здравния пункт по нареждане на партизанката Елена Чочова - Пенев, когато е бил на пост, също е оказвал помощ, и човекът си остана жив и здрав! И един куриоз - още на 7 септември предупредих полицая Златко Иванов, който беше на пост, да си вземе дрехи и да "се маха". На 9-и го видях заедно с народа на площада. Винаги ми благодареше, а по-късно се присъедини към нас. На много полицаи, които не бяха издевателствали над хората, и косъм не падна от главата! А и майор Явричев от жандармерията и след Народния съд си остана жив, доживя до старини, заместник-командирът пък на "Бранник", Ягоритков, когато се върнахме от фронта, беше учител в гимназията, и ни посрещна с вдигнат юмрук и с възглас "Смърт на фашизма!"
Архивите са живи. И още има живи хора от онова време. Лъжеисториците говорят, че са избити хиляди невинни. Лъжа и фалшификация. Бяхме охрана на задържани фашисти. Своеволия не се допускаха. Командирът Демиревски ни предупреди да не се допускат външни лица и да не се своеволничи, както и че Народният съд ще си каже думата. Ние в града се познавахме кой какъв е и към лични отмъщения не сме прибягвали.
Посрещането на Червената армия бе истински празник. Измъченият народ я посрещна с обич, с любов, с хляб и сол.
А после тръгнахме на фронта да спасяваме родината - целият партиен актив, цял полк - 3-ти гвардейски, начело с легендарния командир Демиревски. В боевете само за няколко дни паднаха 53 доброволци и над 165 бяха ранени. В боя загина и командирът Демиревски.
Бихме се за България и ни е много болно, когато новите фашисти, клеветниците, лъжеисториците кощунстват с паметта на героите.
* Авторът е антифашист и доброволец в Отечествената война