Безсмъртен жизнен подвиг

Доц. Иван ГАВРИЛОВ

В последните години като че ли не отделяме достатъчно време и място, за да напишем макар и малко за такива исполини на мисълта и радетели за свобода, каквито са Васил Левски, Христо Ботев и други личности - гордост за българската нация. Но това не се отнася за народа, който помни, тачи и обича своите велики синове.
Независимо и въпреки тежките дни, които преживяваме, хората и днес с неотслабваща сила пазят спомена за гениалното творчество и легендарен подвиг на Христо Ботев. Пророчески правдиви са думите на народния поет Иван Вазов: "Обаянието на Ботев расте всеки ден у нас; неговият дух живее в душите на младежта, славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България..."
На 6 януари 1847 г. (по нов стил) в Калофер се ражда гениалният български поет и революционер Христо Ботев. Калофер е малък градец, сгушен в подножието на величествения старопланински връх Юмрукчал. Христо се ражда в скромна стая в двора на калоферската черква "Св. Богородица". Той е първородният син в многодетното семейство на Ботьо Петков - виден възрожденски общественик, книжовник и педагогически деятел, и Иванка Стойкова Дрянкова - будна и силна духом калоферка.
За Христо Ботев и съратниците му е написан и ще остане да звучи завинаги в сърцата ни неувяхващият от времето стих на Елисавета Багряна: "Изпълни се пророчеството твое - жив си ти!" И наистина - Ботев живее със своите освободителни и хуманистични идеи, с недостижимото си поетично творчество, със своята страстна и винаги актуална публицистика, с неизмеримата си вяра в силите и способностите на своя народ. Неговото име и дело винаги ще съпътстват живота на всяко българско поколение, защото той му остави възвишен пример за отдаденост и любов към отечеството, като му посочи, че "само оня, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят".
Христо Ботев ненавиждаше онези, както той се изразяваше, "безцветни и спекулативни личности, според понятията на които патриотизмът е средство за прехрана, революцията - средство за обогатяване, а свободата - средство за достигане на високи почести и слава". В светлината на тези разбирания Ботев е своеобразен коректив за някои днешни български политици. Той беше жив протест против неравенството и непримиримост към лъжата. Той каза: "Истината е свята. Свободата е мила." И още нещо с изключителен заряд за нас днес: "Да си българин - това е гордост!"
Отбелязването на рождения ден на Христо Ботев не е и не трябва да бъде обичаен ден, а приобщаване към едни от най-здравите ни духовни опори, към онова, което е запазило духовността и истинските национални цели на българите, и към това, което ни сближава с целия свят. Защото Ботев е един от най-ярките символи на българското Възраждане и на майка България. Той е необятна вселена и е чест, гордост и слава за българите и за България. Ботевият стих "Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен..." е записан със златни букви в Сорбоната (Франция), като най-красивата картина с думи!
Със своя гениален талант и прозрение Ботев предрече съдбата си: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." И наистина днес той живее в нашите мисли и сърца и трябва да бъде мерило за делата и отношение към родината.
Незабравимият наш родолюбец проф. Марко Семов в словото си на тържествената вечер на 27 май 1994 г. пред паметника на Христо Ботев на козлодуйския бряг каза: "... Застанали на това място, ние сме дошли колкото да ти се поклоним, Воеводо, толкова и да се покаем! И ето ни - християни и мюсюлмани, ние пак гледаме Дунава и търсим своя спасителен "Радецки". Взираме се да те видим отново, Воеводо, вдигнал сабята, развял българското знаме, тръгнал да носиш упование и кураж, мъжество и сила на един народ, който досега винаги е намирал майки като Твоята, годни да родят на България в кръстовен миг и в съдбовен час, синове, каквито трябват на съдбата й!"
Тези слова на преждевременно напусналия ни проф. Марко Семов са дълбоко съдържателни и пораждащи размисли у всеки българин!