Колонката на Юлия Кулинска
Безродие
/ брой: 157
Юлия КУЛИНСКА
Едва ли има по-велика мисия от това да опазиш родовата си памет и да пренесеш към бъдещето богатствата на страната си. Двама ентусиасти, перничаните Атила и Сидер Седефчеви, вече повече от 23 години правят точно това. И то в село - призрак, в които през годините се е разхождал само вятърът.
До преди месец в кресненското село Влахи в подножието на Пирин мирно съжителстват няколкото местни човека и две стада от 500 овце, 80 кози и 8 кучета пастири. Това е стадото на двамата братя. Те са синове на известния пернишки художник Филип Седефчев, който е и автор на запазения знак на Международния сурвакарски фестивал в Перник и на много прекрасни платна, които красят Изложбената зала в миньорския град. Атила и Сидер също са художници по образование и продължават да рисуват. В края на 90-те започват като хоби да развъждат каракачански кучета - изчезваща тогава порода. Отделни екземпляри са пръснати тук и там по планините, мешат се с други. Те ги събират едно по едно, заедно с приятели създават необходимия брой поколения и линии. Благодарение на тях сега породата е официално регистрирана по киноложките стандарти. От цяла България и чужбина идват при тях да купят чистокръвно каракачанско куче.
Братята избират селото, което тогава има един жител, за да създадат в него стопанство с редки автохтонни породи животни. Успяват да издирят каракачански овце, кучета и калоферски кози, които са на изчезване. Изграждат две ферми. Преди време даже спасяват селото от огромен пожар.
Безпроблемното съжителство обаче бе нарушено. Изненадващо общинските съветници в Кресна приемат решение, с което ги задължава да преместят животните извън селото. Гласуването е след подписка от... двете постоянни жителки на селото и хора, живущи в Кресна, Благоевград и София. Мнозина не живеят във Влахи, но имали наследствени имоти. Изведнъж след 23 години се оказва, че стотици хора искат да си купят терени в населеното място и да си построят вили, но им пречели... фермите. Естествено, зад жалбите застава и кметът на Кресна. Естествено, нали той събира парсата от мнимите мераклии за земя и къщи...
И това ако не е безродие и липса на памет!
Съветниците и местният управник май са забравили, че ако ги няма селата, фермите и градините няма да има храна. И вместо благодарност, че Атила и Сидер са възродили запустялото Влахи и са единствените, които са се заселили в него без нормален път, без достатъчно вода, с лош сигнал на телефоните, получават нож в гърба. Вместо аплаузи, че искат да съживят селото, да съхранят стада с изчезващи породи и да работят за благото на страната, са замеряни с хули и ненавист.
Ех, пуста българска завист! Обвиняват ги, че са милионери. Да, бе...Ако бяха такива щяха ли да живеят в затънтен край, да газят в калта и да чистят фекалиите в кошарите!?
Управниците от Кресна май са забравили, че по последни данни на НСИ 592 населени места са без население или с едноцифрен брой жители. 1716 селища пък се обитават от под 100 души. Не ги ли боли да гледат самотно стърчащи полуразрушени къщи с тъжно изтърбушени очи-прозорци, приличащи на оглозгани скелети. Сигурно повече им харесват запустели ниви, удушени от плевели, из които се прескачат плъхове.
И, убедена съм, че не чуват плача на обезлюдената българска земя...