БАН: Не бива да се строи тунел при Кресна
Зоната е най-земетръсната в Европа, под земята ще се просмуква радон. Парите да се пренасочат от магистрала "Струма" към "Хемус", настояват учените
/ брой: 20
Зоната на Кресненското дефиле е силно земетръсна и противопоказна за строителството на замисления 15-метров тунел по магистрала "Струма". Това категорично мнение са дали учените от БАН пред транспортното министерство, съобщи в събота председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. В зоната има няколко разлома, именно в Кресненското дефиле през 1904 г. е станало най-силното земетресение в Европа до момента. Има и вариант сегашното шосе да се надстрои с малки тунели и виадукт, но се оказва, че през цепнатините дори в малък тунел ще прониква отровен радон. Възможно е също при подсичането на водоносен разлом да се пресекат и термални зони с минерални води. Затова най-доброто е планираните 1,5 млрд. лв. за строителството на тунела да се пренасочат към магистрала "Хемус", смятат учените.
В същото време лот 2 от магистрала "Струма" между Дупница и Благоевград трябва да е готов до март 2015 г. и струва 358 млн. лв., планира правителството. Строителството продължава, тъй като магистралата е част от транспортен коридор ІV от Европа през България към Бяло море. В процес на изграждане в момента са около 60 км от магистралата. До октомври трябва да приключи строителството на последната отсечка Сандански-Кулата. Трудният участък през Кресненското дефиле е планиран с европари за периода 2014-2020 г. Според проекта големият тунел на това място (Лот 3), дълъг 15 км, ще минава на около 30 м дълбочина, трябва да влезе откъм Крупник и да излезе западно след Кресна - тъкмо в най-опасния земетръсен район.
Още от септември 2014 г. учени от БАН предупредиха в Обществения съвет, воден от зам.-министър Екатерина Захариева, че тунел (един от най-дългите в Европа) под Кресненското дефиле е твърде скъп и рисков проект. От Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" тогава обаче отговарят, че екоминистерството било подписало ОВОС, че тунелът е оптималното решение. Търсенето на по-евтин вариант щяло да забави сроковете и изисквало пари и нов ОВОС. Строителният бранш обаче още от април 2014 г. настоява да се отмени строителството на скъпия (1,5 млрд. лв.) и опасен заради високата сеизмична опасност тунел, чиято поддръжка след това ще струва колкото издръжката на цялата пътна мрежа. Строителите настояват да се преразгледа идейният проект на италианската компания SPEA Ingegneria Europea, подготвен през 2001 г. и актуализиран през 2013 г. Според браншовиците разширяване на съществуващия път в дефилето на Струма е по-правилно и би струвало само 500-600 млн. лв. Би трябвало да се потърсят и алтернативни трасета.
Становището на експертите от БАН е категорично: Не може да се строи тунел при Крупник-Кресна. Мнението им е подкрепено и от техни колеги - учени от Италия и Франция.