Колонката на Борис Цветков
А правата на стотици хиляди българи?
/ брой: 101
Местното самоуправление трябва да е най-близо до хората - да усеща и да решава общинските проблеми. Законът предвижда гражданите да участват лично или чрез свои представители в самоуправлението. Какво е положението в градовете с районно деление и особено в столицата?
След промените в Столичната община и в 24-те района няма иницииран и проведен нито един местен референдум. Общински съветници БСП или граждани с подписки предложиха референдум в СО за прекратяване на концесията за водата и за завода за изгаряне на РДФ, районни референдуми в "Искър" и "Младост" срещу презастрояването. Въпреки че проблемите са сериозни и се задълбочават, че исканията бяха подкрепени с подписите на хиляди, управляващата десница отхвърли предложенията на съветниците от БСП и игнорира исканията на гражданите.
СОС е единственият в страната и София е единствената столица в Европа, където (в нарушение на чл. 28 от ЗМСМА) гражданите нямат право да присъстват и да участват в заседания на общинския съвет, включително и по решения, които лично ги касаят.
Законът облагодетелства управляващите столицата и затруднява гражданите при участието и представителството им в местната власт и чрез липсата на избор на районни общински съвети със съответни правомощия и бюджет. Оказва се, че хората в десетки общини в България с под 1000 жители избират свои общински съвети и по този начин всеки човек и всяко населено място има свой представител и го познава, а в градовете с райони (много от които с по над 60 000 жители като столичните "Люлин", "Младост", "Красно село", "Искър", "Триадица", "Надежда", "Слатина", "Овча купел", "Сердика", "Подуяне" и др.) бяха ликвидирани районните съвети и правото на гражданите да ги избират. Липсата на собствен бюджет затруднява районите допълнително.
БСП предложи и се пребори (на два пъти) за възстановяване на прекия избор на районни кметове и част от правомощията им. През 2013-2014 г. НС не гласува предложенията ни за възстановяване на избора и функциите и на районните съвети. В 45-ото НС отново внесох това предложение, но парламентът се разпусна.
Против районните съвети досега са изказани две забележки: няма ли прекалено много средства да са необходими за възнагражденията на съветниците и промяната да не се прави непосредствено преди местни избори. И двете са преодолими - с регламентиране на броя на съветниците според жителите на района и с ограничение за възнагражденията им. А сега е най-подходящият момент за приемане на промяната повече от година преди изборите.
Надявам се народните представители от БСП да обсъдят, представят на коалицията и да внесат в НС предложението за възстановяване избора на районни съвети и за определяне на правомощията им. Има достатъчно време за обществен дебат, за да може гражданите и кандидатите за техни представители в местната власт да знаят правилата, правомощията и възможностите да поставят, обсъждат и решават многобройните нерешени проблеми в столицата и в другите два най-големи града с районно деление.