Имаме още неща, върху които да работим в бъдеще

Хюсейн Джалал оглу Хюсейнов е роден в Баку през 1977 г. През 1998 г. завършва Бакинския институт по социално управление и политически науки със специалност "международни отношения". През 2007 г. му е присъдена научната степен доктор по философия по политическа науки. От 2001 г. работи в системата на Министерството на външните работи. Хюсейн Хюсейнов работи също в Делегацията на Азербайджан в Европейския съюз през 2005-2008 г., а през 2011-2015 г.- в Делегацията на Република Азербайджан в НАТО. От 2016 до 2021 г. е оглавявал Управлението на стратегически изследвания на МВнР на Азербайджан. С Указ на президента на Република Азербайджан от 19 април 2021 г. той е назначен на длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България. Награден с медал "За отличие в държавната служба" с указ на президента на Република Азербайджан.



- Г-н Посланик, как оценявате сътрудничеството между нашите две страни в последната година?
- Благодаря Ви за въпроса. През изминалата година нашите отношения бяха наситени и интензивни, както и преди. Разменихме две президентски визити още през пролетта на миналата година. По времето на посещението на нашия президент Илхам Алиев в София беше открито представителството тук на азербайджанската нефтена компания "Сокар".  Дейността му е регионална и  покрива държавите на Балканите.  С участието на президента Алиев бе подписан меморандум за сътрудничество между оператора на газопреносната система "Булгартрансгаз", както и съответните компании в Румъния ("Transgaz"), Унгария (FGSZ), Словакия ("Eustream"), както и държавната петролна компания на Република Азербайджан ("SOCAR") . Меморандумът поставя началото на инициативата Solidarity Ring, чиято цел е да повиши енергийната безопасност на страните от региона и да осигури диверсификация на газовите доставки.
През изминалата година в България беше на посещение председателят на парламента на Азербайджан. А Азербайджан беше посетен от министъра на енергетиката и от министъра на младежта и спорта на България, състояха се политически консултации на ниво ръководства на МВнР на двете страни, увеличиха се показателите за икономическо сътрудничество, както и двустранният търговски оборот, а също така успешно бяха реализирани редица културни и хуманитарни проекти. Разбира се имаме още неща, върху които да работим в бъдеще.
- С оглед на променените обстоятелства около забраната за внос на руски петрол у нас, българските власти все по-често споменават Вашата страна като един от надеждните партньори в енергийния сектор?
- Вече повече от 17 години Азербайджан е надежден доставчик на енергийни ресурси за Европа. Към момента ние доставяме само газ за България - около 1 млрд. куб. метра и не сме доставчик на нефт. Разбира се Азербайджан търгува и с нефт.  През изминалата година сме добили повече от 30 млн. тона и сме изнесли около 25 млн. тона. В момента доставяме нефт в 22 страни. Има потенциална възможност за доставки на нефт и за България. Каспийският петрол може да се изнася за черноморските страни през нефтопровода Баку-Супса. В случай, че бъде отправено официално искане, азербайджанската страна е готова да разгледа предложението.
- Т.е. у Вас няма достатъчно свободни количества нефт и за България?
- Нефтът и газът са такива стоки, за които отрано трябва да се обяви търсеното количество и договорени търговските условия. До този момент България не се е обръщала към нас за доставка на нефт.
- Заговори се в българските медии, че "Socar" има интерес от собственост в Нефтохим - Бургас, ако рафинерията бъде обявена за продажба. Доколко това е вярно и ако е вярно, какви са бъдещите планове за развитие на дейността на Socar у нас?
- Много често ми задават този въпрос. Формулировката: "Сокар" е заинтересован от придобиване на собственост в бургаската рафинерия", не е вярна. "Сокар" има потенциал да бъде привлечен в подобна процедура и ако има такава, компанията може да разгледа условията и офертите най-вече в чисто търговска плоскост. Но до този момент компанията не е получила официална оферта или предложение за закупуване на тази рафинерия.
- Преди близо година говорихте пред ДУМА за възможностите за икономическо сътрудничество в туризма, транспорта и доставката на медикаменти. Какво е развитието на отношенията ни в тези области?
- Ние имаме огромно желание да развиваме двустранните отношения с България извън енергийната сфера, като транспорт, информационните технологии, селското стопанство, туризъм, доставки на фармацевтични продукти и др. Ако погледнем съотношението на износ и внос между нашите две страни, ще видим че износът ни за България преобладава, заради енергийните доставки, които годишно са за около 500 млн. долара. Докато вносът от България за Азербайджан е значително по-малко. Затова много държим да развиваме нашето сътрудничество извън енергийната сфера. Така че планираме още през първата половина на тази година да направим среща на междуправителствените комисии, на която да обсъдим възможностите за сътрудничество в различни сфери като иновации, туризъм, транспорт, селско стопанство и други.
Има голям потенциал за средния и големия бизнес тук. Бихме искали да видим Ваши инвеститори у нас, тъй като ние имаме много добри условия за развитие на чуждестранните инвестиции. В момента ние привличаме български компании в областта на IT технологиите и иновациите. Работим и с Вашите селскостопански компании, които биха могли да инвестират у нас и да развият пазарите си.
През изминалата година нашият председател на Агенцията по туризъм посети София и се срещна с ръководството на вашето министерство на туризма. Така че имаме желание и намерение да развиваме активно отношенията си с България.
- За нашите читатели ще бъде интересно да разберат какви точно селскостопански стоки, произведени у нас, Ви интересуват?
- България е производител на качествени млечни продукти. Идеята ни е да преместим в Азербайджан българските технологии за производството на кисело мляко, сметана, извара и други.  Ние имаме суровината.  Да вземем и друг пример -  вашето розово масло, лавандуловите ви продукти са известни по света със своето качество. Вашите технологии в това отношение са отлични. И ние имаме розови плантации, които навремето направихме с помощта на български специалисти. Разполагаме със свободна икономическа зона в Каспия, където могат да се доставят стоки и услуги за седемте държави в този регион. Заинтересовани сме да привлечем българските бизнесмени за развитието в тези сектори на нашата икономика. Така че при провеждането на заседанието на междуправителствената комисия, имаме за задача да организираме бизнес форум в Баку, на който ще поканим представители на  българския бизнес, за да им покажем инвестиционни възможности. В същото време желаем да поканим и азербайджанския бизнес тук. Тъй като сега на 7 февруари у нас ще има предсрочни президентски избори и след това съставяне на ново правителство, смятам, че през тази година ще успеем да направим тази важна стъпка.
- Кое наложи свикването на предсрочни избори в Азербайджан и каква е връзката с проблемите в азербайджанските територии в Карабах?
- След възстановяването на националната независимост на Азербайджан през 1991 г., страната нямаше пълен контрол над своите международно признати територии заради арменската агресия и военния сепаратизъм. През 1992-93г са окупирани около 20% от териториите на Азербайджан, които остават под арменска окупация в продължение на около 30 години. През септември миналата година, в резултат на проведените мерки за борба с тероризма, Азербайджан успя да възстанови пълен суверенитет над всички свои територии. Така целите, които стояха на дневен ред през предходните 30 години, бяха постигнати. Сега настана нова ера за по-нататъшното развитие на Азербайджан. За първи път, след възстановяването на своята национална независимост, азербайджанският народ ще може да гласува на територията на цялата страна. Така че създаването на условия за гласуване на територията на цял Азербайджан, както и преходът към нови задачи и приоритети в развитието на страната, станаха основните причини за вземането на решение за провеждане на предсрочни избори в Азербайджан.
Ние гледаме на арменците в нашите територии в Карабах като граждани на Азербайджан. Изобщо у нас има много различни етноси, много пъстра етническа палитра, но те всички са граждани на нашата страна.  И единственото ни условие е те да приемат нашето законодателство. И тези, които са съгласни да спазват Конституцията на Азербайджан и законодателството са добре дошли у нас. Ние се славим с нашия мултикултурализъм и толерантност. В Азербайджан има много католически и православни църкви, шиитски и сунитски джамии, еврейски синагоги, тъй като това е интернационална страна.
Тези арменци, които останаха в азербайджанските територии в Карабах, живеят мирно имат работа, домове и условия да отглеждат децата си. Тези, които напуснаха, го направиха от страх, паника и лъжлива пропаганда. За съжаление, през последните десетилетия в арменското общество образът на азербайджанците се демонизира, те се представят като врагове и към тях се насажда омраза. В момента в Азербайджан е създадена правителствена комисия за нормализиране на отношенията, а също и за реинтеграция на арменското население от карабахския регион на Азербайджан към останалата част на страната. Приетият план за действие предвижда всички права и привилегии на това население, включително политически, административни, образователни, културни, религиозни и др. да бъдат гарантирани. Тази година те имат възможност да участват на президентските избори, а през 2025 г. - на местните избори.
- Какви са Вашите планове за развитието на региона на Карабах?
- Ние влагаме огромни инвестиции в развитието там. Построихме транспортна мрежа, ВЕИ комплекси, имаме стратегия за развитие на индустрията, на аграрния сектор там. Построихме трето международно летище след 2020 г. там. Там върви пълна реконструкция на инфраструктурата. Но имаме голям проблем с минните полета. По време на окупацията на тези територии бяха заложени огромен брой мини от арменците и, за съжаление, картите на тези минни полета, които арменската страна предостави, не са точни, тяхната точност е около 20%. Заради наличието на мини в тези райони загиват мирни хора, строители, инженери, местно население. И нашата цел е да разчистим от мини целият регион. Иначе там се изливат милиарди долари за реконструкция на инфраструктурата и възстановяване на региона.Искаме Карабах да се превърне в територия на мира и съгласието. Ние искаме да живеем в мир с нашите съседи. Разбира се, не бива да допускаме реваншизъм. Това би предизвикало нова война, загуба на много млади хора и разрушени семейства. Не трябва да живеем в историческото си минало, а тук и сега. И да живеем в мир и разбирателство.
- Какъв е основният проблем с Армения днес?
- Има няколко проблемни моменти. Например, в арменската конституция съществува препратка към Декларацията за независимост на страната, която утвърждава решение на арменския парламент от 1 декември 1989 г. да се анексира района Карабах на Азербайджан. Така че, в момента на конституционно ниво в Армения е разписан фактът на политическа и правна агресия срещу Азербайджан. Разбира се, за да се подпише мирен договор с Азербайджан, тези разпоредби трябва да бъдат премахнати от конституцията на Армения. Армения възпрепятства и отварянето на транзитни комуникации между Азербайджан и азербайджанската автономна република - Нахичеван. Можем само да се надяваме, че съвсем скоро всички тези проблеми ще намерят разрешение.
- На изборите на 7 февруари ще има 7 кандидата. Какви са шансовете на президента Алиев да бъде преизбран?
- Илхам Алиев вече доказа, че е силен лидер, не само защото му удаде да възстанови териториалната цялост на Азербайджан.  И в социално-икономическо отношение и редица други постижения показаха, че при неговото управление нашата страна започна динамичното си развитие в сферите на инвестициите, в инфраструктурата и други. Нарастна международната репутация на нашата страна, която до миналата година ръководеше Движението на необвързаните, втората по големина политическа платформа в света след ООН, обединяваща 120 държави. Миналия декември с всеобщо одобрение Азербайджан стана председател на COP-29, която включва 197 държави. Зад тези постижения стои успешна политическа стратегия, която води настоящият президент Илхам Алиев.  Този човек показа, че е лидер, прагматик с рационални позиции по важните въпроси на съвремието. Той е уважаван не само в Азербайджан, но и в чужбина. Той е лидер, който се радва на любовта на хората, защото те му имат доверие и уважение. Така че той има много сериозни шансове да излезе победител на изборите.
- Благодаря за интервюто!
- И аз благодаря, за Вашия интерес!

През 2023 г. Азербайджан отбеляза икономически растеж, като вътрешният брутен продукт на страната (БВП) надхвърли 123 милиарда AZN, което се равнява приблизително на 67 милиарда евро. Според Държавния статистически комитет на Република Азербайджан непетролният и газовият сектор отбелязаха ръст от 3,7%. В състава на БВП влизат разнообразни сектори, сред които 40,5% са от промишления сектор, 10% от търговия, 6,2% от транспорт, 6,2% от строителство, 5,5% от селско и горско стопанство и риболов, 2,2% от туризъм, 1,7% от информационни технологии, и 18,6% от други области. През 2024 г. прогнозата на Централната банка на Азербайджан е икономическият растеж да достигне 3,5%.