СРС-та и досиета

Ангел Попов

На пръв поглед изглежда съвсем случайно съвпадение занимаването на цялото българско общество със специалните разузнавателни средства (СРС) и с досиетата на посланиците. Изглежда, но дали е така? Зачестилите напоследък скандали със СРС-тата показаха не само тяхното все по-често използване, но и тяхната ниска ефективност в съда. Защо? Нали последните изменения на съдебните закони дадоха възможност не само за повдигане на обвинение, но и за осъждане при наличие на такива записи? Логичният отговор дойде благодарение на скандалите със СРС-тата. По твърдение на самите управляващи, които приеха измененията на съдебните закони, много от скандалните записи на разговори на депутати с шефа на митниците били манипулирани. Ако това е така, тогава как такива записи могат да бъдат надеждно средство за повдигане на обвинение и още повече за осъждане? Оказва се, че разчитането само на такива средства не може да реши проблема с престъпността и корупцията в България. Необходими са и други безспорни доказателства, получени по друг начин. Но защо е тогава този стремеж към увеличаване на подслушванията? Отговорът е свързан с другия "случаен" скандал с досиетата.
Дори и на децата вече е ясно, че през годините на така наречения авторитарен социализъм много хора са били обект на разработване от органите на Държавна сигурност. Не само това. Както показват архивите, много от писмените сведения за тях са били на твърде ниско равнище и засягали личния живот на хората. Днес това се нарича нарушаване на личните права на гражданите. Но този основен общочовешки принцип не бе на мода тогава. По този повод и различните хора, занимаващи се с проблемите на Държавна сигурност по онова време, сега наричаме доноснци и разузнавачи. Без да навлизаме в подробности, които различните политически сили интерпретират различно, можем да кажем, че има известна разлика между донос и данни от национално значение. Да си припомним все пак, че през "студената война" и зад "желязната завеса" живеехме ние, нашите деца и родители. Така че по-добре нека оставим този спор в миналото. По-важното е каква е връзката с настоящето? А връзката изглежда доста ясна.
Това, което хиляди доносници правеха тогава, сега някой май иска да замени с подслушване. Доносниците вече не са на мода, защото по никакъв начин не се връзват с демокрацията. Подслушването обаче е съвсем демократично, защото служи за преборване на престъпността и корупцията. Да, ама не, както казваше един известен журналист. Оказа се, че подслушваните разговори могат да бъдат манипулирани и преправени, както е угодно на някого. В същото време личният живот може да бъде изваден на показ, както по време на доносниците, защото заедно с разговорите на престъпниците могат да бъдат прихванати и записани и лични разговори на хората. Както видяхме, твърде малка част от подслушаните и записани разговори служат за надеждни доказателства в съда, но в същото време дават прекрасна възможност за нерегламентирано използване в битов и бизнес интерес. От различните телевизионни и медийни изяви напоследък, пък и от скандалните подслушвания, се вижда, че контролът по унищожаването на ненужната лична информация, меко казано, не е съвсем читав. И точно в това е проблемът. А също и приликата между сересетата и досиетата. Остават дълго време в услуга на заинтересованите.