Незнание, тъпотия или нещо трето
/ брой: 56
Вчера МС взе решение, с което на практика държавата се оттегля от оръжейната ни индустрия. Главният мотив е, че "задължителното държавно участие пречи на приватизацията на отбранителната индустрия и икономическия растеж на страната". И понеже ние сме изумени от подобна формулировка, предлагаме да се поразсъждава в общественото пространство за какво става дума. Според нас става дума или за дълбоко невежество, или за тъпотия, или за нещо трето. За да възбудим такава дискусия, нека да изкоментираме известни неща, които едва ли са взети предвид при сътворяването на гениалния мотив.
България имаше силно развита и модерна отбранителна индустрия. Държавата ни беше сред десетте най-големи износители на военна техника в света. Изнасяхме за страните от СИВ за около 2-2,5 млрд. преводни рубли и по второ направление - за 800-900 млн. долара годишно. Валутната възвращаемост на изнасяната военна техника бе 240 процента, което означава, че на 1 лв., вложен в производството, се получаваха 2,4 долара печалба от износа.
Военната промишленост имаше система от научни институти. Те внедряваха изделия с високи световни показатели. Страната ни бе най-голям производител на комулативни противотанкови ракетни гранати, изстрелвани от ръчни противотанкови гранатомети. Всеки втори противотанков комулативен изстрел в света бе български. Бяхме развили мощности за 8 хил. бр. годишно производство на зенитни ракети тип "Стрела", от вида "стреляй и забрави", с по-добри показатели от американските "Стингер". След СССР, България произвеждаше най-много боеприпаси от страните на Варшавския договор. Бяхме най-голям в света производител на бронетранспортьори и самоходни артилерийски установки. България бе много голям производител и износител на военна електроника и оптикоелектроника.
Българският ВПК разполагаше с много добри специалисти по военнотехническите въпроси от висок международен клас. Военната промишленост бе перлата на българската индустрия.
Преди 9.IХ.1944 г. България имаше няколко ремонтни работилници за военна техника, наречени гръмко Държавни военни фабрики. Забележете - държавни! В тях работеха 6-7 хил. работници. Тогава произвеждахме дори самолети. Фабриките бяха 100% държавна собственост. До 1989 г. ВПК нарасна до 180 000 работещи в 100% държавни заводи, групирани в холдинги и консорциум. Днес това го няма.
В държави като Белгия, Турция, Израел, Гърция, Индия, Иран, Виетнам, Китай и др. военната индустрия е 100% държавна. Има страни като Италия и Франция, където има смесена собственост. В Русия са организирани 75 холдинга по различни направления на военната техника. Има заводи, напълно държавна собственост, има и смесена система. Главното е държавата да подсигури своя национален интерес.
При нас нищо подобно не се случва в последните 20 години, тъкмо наопаки. Ние сами режем главата на кокошката, която снася златни яйца. И при всичко това, което ни е познато и от нашата история на развитието на оръжейната индустрия, и от световната и европейската практика, ние наистина недоумяваме. Дали сега в изпълнителната власт владее незнанието, тъпотията или третото, което е национално предателство.