"Дръзки", пълен напред!

Трите кита на националната сигурност и отбраната не са концепция, доктрина и закони. Те по-скоро се крият в три иновации в публичното пространство от последните дни. Първо, фрегатата "Дръзки" да замине за Аденския залив. Второ, годините стаж за пенсиониране на офицерите да бъдат увеличени. Трето, да се разтурят договори за покупка на хеликоптери за армията. Ние приветстваме тези три идеи. И като погледнем, се оказва, че трите кита на националната сигурност и отбраната са лицата Соломон Паси, Аню Ангелов и Бойко Борисов.
Идеята да изпратим фрегата за борба срещу пиратството в Аденския залив е прекрасна. Тя е издигната в национален ефир от ексвъншния министър Соломон Паси. Трябваше да го видите как искряха очите му, когато представяше възможността да участваме в операция срещу пиратството и да спасяваме отвлечените български кораби и моряци. Сякаш адмирал Нелсън се е изпъчил на носа на кораба, размахва шашка и командва: "На абордаж!"
И на нас тази картина ни харесва, но проблемът е във финансирането на една такава операция. В последно време всичко, което ти се иска, а не можеш, се оправдава с липсата на средства. Ние обаче казахме вече, че приветстваме гениалната идея на атлантик номер едно у нас. И ще му подскажем нещо. Нека да развие своята мисъл в такова направление. Отива фрегатата на брега на Сомалия, спасява танкера "Панега" и екипажа, конвоира ги до Пакистан, продават старото корито за скрап и половината от получените пари влизат във военното министерство за финансиране на спасителната операция. Не е ли гениално? Ето как за военното ведомство и Българската армия, в частност за нашия славен Военноморски флот "Панега" може да се превърне в "Златна Панега".
По подобен начин може да се спечелят средства за всичките необходимости на нашата отбрана и национална сигурност. Дори можем да го превърнем в бизнес. Стоим там с фрегатата, идват кораби за преминаване и ги конвоираме. Ама, ако си плащат! Ние ще им искаме 5 процента по-малко отколкото ще им искат пиратите. И те са на далавера, и ние сме на далавера и почти побеждаваме пиратството. Разбира се, трябва предварително да има договорка и със сомалийските морски вълци. Защото, ако на нас нещо не ни е изгодно, ще го оставим на тях. Както американската фрегата остави българския кораб да бъде отвлечен под носа им. Но това са американците - какъв флаг се вее там, български, кучета ги яли.
Има и друг вариант. Както е известно, преговорите със сомалийските пирати са много сложно нещо. Затова най-добре е както навремето са покорявали нови земи като са подкупвали туземците с разноцветни мъниста, така сега можем да подходим и към сомалийците. Нали уж там те били някакви си племена без власт и без държава. Защо да не ги покорим първи ние. С подкуп. На първо време нека натоварим на "Дръзки" 500 калашника и 10 тона патрони за тях. Все ще им влязат в работа. Ако започнат да се пазарят за нещо повече, там вече ще видим.
Ето към такива разсъждения ни наведе идеята на Мони Паси. В крайна сметка това е лесно осъществимо, освен в случай, че пиратите ни изпреварят и вземат да отвлекат самата фрегата "Дръзки". Тогава вече не е ясно кой с кого и за какво ще преговаря. Но има и друга посока на нашите разсъждения. Защо когато наши медици седяха с примка на шията в Либия, Мони Паси не вдигна една ескадрила въоръжени вертолети (тогава още имахме доста такива) и да хвърли една рота командоси, които да измъкнат нашите от бедата? Ако това бяха американци, нали се сещате, че един взвод "тюлени" щяха да ги измъкнат за 24 часа. Да, но ние тогава избрахме подхода на "тихата" дипломация. Тази дипломация е тиха, защото никой не знае кой какво върши и никой пред никого нищо не отчита. Правим се, че нещо правим, без да правим нищо. Сега този подход не може да се приложи, защото там, отсреща, няма държава, няма власт, няма дипломация. Собствениците да плащат. Ето защо подкрепяме идеята на Мони Паси.
Да обърнем внимание сега на втората идея за увеличаване на необходимия за пенсиониране стаж на офицерите. Какво е това 25 години? Той тъкмо се научил на служба и хоп - пенсионираме го! Къде дават така? Тук можем да си спомним за едно класическо произведение от времето на Възрожденска България, когато селските първенци обсъждат заплатата на овчаря и на даскала. Как така даскалът ще получава повече от овчаря. Той по цял ден си седи в школото и нищо не върши. А овчаря слънце го пече, дъжд го вали, стоката гони. Днес можем да се замислим офицерът от днешната армия в чия роля е - на даскала или на овчаря.
Министър Аню Ангелов изтъкна един аргумент против увеличаването на срока на службата и този аргумент е, че се задръстват щатните позиции и офицери, които трябва да растат в звание, не могат да получат по-горната длъжност. Това е най-малката беда. Ангелов не се сеща, че един реактивен пилот след 10-15 години интензивна летателна дейност е амортизиран като изстискан лимон и по-нататък от него могат да се очакват само критични ситуации, дори аварии. Разбира се, без да обидим който и да е от действащите и от ветераните летци от нашите ВВС този въпрос е доста индивидуален. Някои хора може да имат завидна дълголетна летателна практика, но те са единици. Природата не е решила всички да са така. В годините на студената война, когато имахме истинска армия и подготовката се водеше много интензивно от двете страни на желязната завеса, нашите пилоти от реактивната авиация се можеха да се пенсионират след 10 летателни години. Пилотите от витловата авиация и парашутистите получаваха това право след 15 летателни години. Подобно беше и за подводничарите. Според тогавашните закони и правилници летателните години се изчисляваха една за три или една за две. Сега изглежда, че този вид специфичен труд на държавния въздухоплавател не се признава за съсипващ здравето му.
На Гергьовден, навръх празника на войската един боен пилот капитан възкликна в националния ефир: "Нека дойде той да лети на 50-52-годишна възраст на самолет, където претоварването е 9G (9 пъти земното притегляне), да го питам как ще излезе от лупинг?!" Капитанът не уточни кого визира под "той" - това вероятно е предложителят, законодателят, чиновникът.
Трудно ни е да коментираме третата идея за разтурването на някои договори, свързани с т.нар. модернизация на Българската армия. Трудно, защото за това, меко казано, необмислено, а по-точно казано, твърде глупаво решение за покупката на хеликоптерите "Кугър" ДУМА писа многократно още преди сключването на договора. Това е фалшива модернизация, както е фалшива модернизацията с покупката на хеликоптерите БЕЛ-206 преди това. Също тъй фалшива е модернизацията с покупката на автобуси мерцедес, турска сглобка. С какво стана по-модерна нашата армия? Това не са оръжия. Тук обаче трябва да попитаме защо на Бойко Борисов му стана мания за всяко нещо да обвинява президента. Откъде накъде Георги Първанов ще определя какви самолети и вертолети да се купуват за армията. Това не е работа на върховния главнокомандващ. Тук Бойко може да потърси виновни в Министерството на отбраната, сред тези, които са взели решението.
За модернизацията на авиацията честните експерти отричаха "Кугър", "Спартан" и друга подобна техника. Мнозина предлагаха капитален ремонт, модернизиране и удължаване ресурса на въоръжените вертолети Ми-24. Може да се надникне в документацията на всички проведени от МО търгове и всички сключени от МО договори за покупка на техника. Кой знае какви неща ще изскочат, особено като се стигне до това кой прибира комисионните. Тогава ще стане ясно защо всички търгове на военното ведомство бяха свързани с шумни скандали. Когато се провеждаше търг за строителство на четири корвети, един високопоставен генерал каза под сурдинка: "Ако не дадем търга на германците, те ще ни подпишат за Евросъюза, ама през крив макарон." И след като спечелиха французите, този търг бе провален и договор не бе сключен. Така вместо нови корвети с живот 30-40 години ние се сдобихме с бракувани белгийски фрегати с живот 2-3 години.
Може би затова наистина идеята "Дръзки" да отиде в Аденския залив никак не е лоша. Оттам можем направо да я продадем в Пакистан за скрап. Ако междувременно пиратите не я отвлекат...