Датата - 19.09.2024 г.
/ брой: 179
1478 г. – ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ ЗАВЪРШВА СВОЯ ШЕДЬОВЪР "МОНА ЛИЗА".
Нарисувана е с маслени бои върху дъска от топола през XVI век. Тя е сред най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж. На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със „загадъчна усмивка“. Картината не е много известна до средата на XIX век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните идеи за женската загадъчност.
1944 г. – УЧРЕДЕН Е СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ.
Първото сдружение на българските художници с име „Дружество за поддържане на изкуството в България“е създадено от Борис Михайлов, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, арх. Йордан Миланов, Георги Канела. Основано е на 24 юни 1893 г. в гр. София с председател Иван Шишманов и подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България. До 1944 г. се нарича Съюз на дружествата на художниците в България, а от 1944 до 1953 г. – Съюз на художниците в България. През 1953 г. приема сегашното си име. Първият председател на организацията с новото име е Николай Райнов.
1802 г. – РОДЕН Е ЛЕГЕНДАРНИЯТ УНГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР ЛАЙОШ КОШУТ (УМИРА 1894 г.).
Той е e унгарски национален герой, ръководител на Унгарската революция от 1848 – 1849 година. В събитията, развили се след избухването на революцията във Франция през февруари 1848 година, Кошут бързо се превръща в решаващ фактор в унгарската политика. По негова инициатива, в началото на март парламентът приема петиция до хабсбургския владетел за конституционни реформи, предполагащи управлението на Унгарското кралство да се упражнява от правителство, отговорно пред унгарски депутати. На 14 април 1849 година, в отговор на прокламацията, с която император Франц Йосиф ликвидира унгарските свободи, Кошут насърчава парламента да обяви Хабсбург–Лотарингската династия за свалена от власт, а самия него – за управител на Унгария.След смъртта на Кошут на 20 март 1894 година останките му са пренесени от Торино в Будапеща. Погребението е съпроводено с масови демонстрации в знак на почит.
1985 г. – УМИРА ПОПУЛЯРНИЯТ ИТАЛИАНСКИ ПИСАТЕЛ ИТАЛО КАЛВИНО (РОДЕН ПРЕЗ 1923 Г.).
В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979). През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.
