Бюджет 2013 - стабилност в мизерията

Четвъртият бюджет на правителството на ГЕРБ влиза през тази седмица в НС за разглеждане на второ четене. Предвид осигуреното мнозинство от 117 депутати от управляващата партия плюс 10-15 уж независими, които я подкрепят, е сигурно, че ще бъде приет в почти непроменен вид от този при внасянето му.

С голяма доза цинизъм

и без да потърси ни най-малка вина в собственото си нескопосано управление на публичните финанси министър Дянков след приемането на бюджета на първо четене от НС заяви пред журналисти в кулоарите, че бедността в България се дължи на прекараните 60 години под комунистическо управление. Той безсрамно каза, че държавата не трябва да прави специални стимули за икономиката, а само да създава среда на стабилност, която да не пречи на растежа. Дянков изтъкна като успех на политиката си и признанието от правителствения Институт по международни финанси, че България е поставена в една група с Полша и Турция като държава от Източноевропейския регион, запазила стабилни публичните си финанси и икономическия растеж. Тези изявления са доказателство, че с Бюджет 2013 реалният български бизнес отново се неглижира.
На заседанието на комисията по бюджет и финанси на 22 ноември, която разгледа бюджета преди второто му четене, не бе прието нито едно от предложенията на опозицията, независимо от разумните доводи, които тя представи. За по-малко от два и половина часа на него бяха "претупани" освен проекта за държавен бюджет за 2013 г. и проектобюджетите на НОИ и НЗОК.
Управляващото мнозинство

неглижира дебата

по бюджетни въпроси и с т.нар. социални партньори, като националнопредставените работодателски и синдикални организации от Тристранния съвет и НПО. Те не бяха удостоени с внимание на заседанието на съвета, нито бяха запознати с данъчните промени по новия данъх върху лихвите. Министрите не обърнаха внимание и на останалите основателни предложения на партньорите: отменяне на данъка върху дивидента от 5%, преустановяване на ежегодното покачване на минималните осигурителни прагове в периода на криза и увеличаване на пенсиите не от 1 април, а от 1 януари 2013 г. Посочените примери са поредно доказателство, че ГЕРБ неглижира не само НС с неучастието на премиера и министрите му в дебатите по бюджета (освен министър Дянков те отсъстваха на дебата при разглеждането му на първо четене), но и Тристранния съвет.
В проектобюджет 2013 подобно на предишните три бюджета на правителството на ГЕРБ няма очертани приоритети. Предвиденият ръст на БВП с 1.9% е прекалено оптимистично завишен. Според ЕК българската икономика ще нарасне с 1,4 на сто догодина, или с 0.5% по-малко от заложеното от екипа на Симеон Дянков. Този ръст не е обвързан с необходимите за постигането му бюджетни политики. По неофициално признание на някои от управляващите Бюджет 2013 е разчетен при ръст на БВП от 1.2%, но са оставени и резерви, които най-вероятно ще бъдат предизборно изхарчени. Ето защо след внимателен и задълбочен анализ на неговите параметри по всичко изглежда, че след изборите новото правителство, което и да е то, със сигурност ще прибегне до актуализация на бюджета. В проекта не са заложени буфери в случай на неизпълнение на приходната част. Няма никакви мерки и за подобряване на бизнес средата, както и за насърчаване на заетостта и на предприемачеството.
По време на управлението на ГЕРБ държавата изцяло прехвърли тежестта от кризата върху българския бизнес и върху обикновения български данъкоплатец. Правителството на ГЕРБ, след като се отказа от реформи, се насочи към облагане на малкия и средния бизнес, на средната класа и на частния сектор. Една от

най-съществените слабости

на бюджета през 2013 г. е, че не се залагат бюджетно осигурени цели и действия за реформиране на административните структури и ограничаване на регулаторните тежести върху бизнеса. В доклада към бюджета се говори за увеличаване на потреблението, което е свързано с ръст на вноса за крайно и междинно потребление. Това е крайно неприемливо и в доста случаи този ръст е за сметка на неглижиране на националното производство и загуба на хиляди работни места. А както е известно, от началото на мандата на това правителство те са с 450 хиляди по-малко.
От внимателния прочит на числата в бюджета прозира високо равнище на пряко и косвено субсидиране на редица производства и толериране на монополите. Ефектът от това е отклоняване от данъчни плащания от приближени бизнес кръгове до сегашното правителство. Това обстоятелство индикира и разрастване на сивата икономика, както и на контрабандата и на данъчните измами.
Налице е силно влошена събираемост на приходите при управлението на ГЕРБ. Има сериозни съмнения за покровителстване на контрабандата от някои кръгове, близки до управляващите. Доказателство за това са следните данни:
- рязък спад на данъчната тежест у нас, която по данни на Евростат се е понижила от 29% на 27.4% от БВП за 2011 г. Това е постигнато от ведомството на Дянков без намаление на данъчните ставки и след значително увеличение на акцизните ставки, както и след въвеждане на нови данъци, като напримар данъка върху застрахователните премии;
- равнището на приходите към БВП в т.нар. национален бюджет е сведено до 32.9% , а до началото на кризата - то бе между 38.5 - 39.5%;
- през последните две години постъпленията от ДДС са едва 9 - 9.2% от БВП. До 2008 г. този показател бе 11.3%, което бе цитирано като положителен факт в докладите на СБ.
Бюджетната парламентарна комисия игнорира позитивните предложения на КБ за една алтернативна и умерено експанзивна фискална политика. Независимо че шансовете в пленарна зала те да бъдат гласувани са малки, е необходимо да се отстояват и да се намерят поддръжници поне за някои от тях сред останалите опозиционни парламентарни групи. Едва ли в период на засилена депресия, каквато се наблюдава у нас, може да бъдат пренебрегнати с "лека ръка" разумните предложения на БСП за:
1. Използване на дефицитно бюджетно финансиране в размер до 2% от БВП. Това осигурява допълнително към предвидения в бюджета ресурс още 570 млн. лв.
2. Осъществяване на комплекс от ефективни мерки за увеличаване на постъпленията от данъци в размер на 1% от БВП (само от ДДС преди 2009 г. са събирани по 11.2 - 11.4% от БВП). Това ще осигури допълнително 810 млн.лв. Общата сума на разполагаемия бюджетен ресурс по този начин се увеличава с 1,380 млрд.лв.
3. Основната част (около 1 млрд.) от тези средства трябва да се предвиди за увеличаване на капиталовите разходи в различни видове инфраструктура чрез инвестиционни проекти в рамките на година. Останалите средства - за финансиране на политика в областта на доходите и социалните плащания. При осреднена стойност на мултипликатора за тези групи разходи ефектът за БВП се очертава на около 2.5 - 3% растеж.

Основните реформи

следва да са насочени към пазара на труда, тъй като там през последните години постоянно наблюдаваме свиване на заетостта и загуба на стотици хиляди работни места.
КБ се обявява и за допълнителни средства от разширяването на държавния дълг под максимално допустимия таван от 40%, който трябва да се използва изцяло за отключване на краткосрочните и дългосрочни фактори на растежа - намаляване на регулаторната тежест, по-добро правораздаване и вътрешен ред, въвеждане на е-правителство, инвестиции в основна и енергийна инфраструктура, подобрена производителност, отпадане на бариерите пред местното производство и неговата експортна ориентация. Според депутатите от КБ има сериозен риск Бюджет 2013 да не бъде изпълнен в предложения вариант и при плановете за еврофондовете. Залага се рекордно усвояване на европейски средства, което ако не се случи, ще се наложи страната ни да финансира някои от проектите или пък да връщаме пари по програми.
Коледните добавки на пенсионерите, колкото и парадоксално да е, може да се окажат заложник на неприемането на бюджета на Европейския съюз до края на 2012 г. Поради забавянето на преговорите за бюджета на ЕС за 2012 г. България заедно с други страни е в неизвестност и няма да има яснота какви средства за вече направени разходи ще й бъдат възстановени. Това засяга дефицита по консолидираната фискална програма и възможността за осигуряване на допълнителни средства за коледни добавки за около 2,5 милиона пенсионери. Финансовият ни министър обяви, че МС ще гласува коледни добавки само в случай, че приходите в бюджета са достатъчни. Последните данни за октомври показват, че хазната е на минус и следователно тези добавки са под въпрос.

ЕК може да не възстанови

в обичайния тримесечен срок вече направени разходи при европроектите, по които се работи. Данните от Дирекция "Национален фонд" при МФ, която обработва заявките за плащания, показват, че размерът на заявени за възстановяване средства от ЕК в началото на декември 2012 г. възлизат на 400 млн. евро, което е около 1% от БВП. В случай че тези средства не бъдат възстановени в обичайния срок от ЕК, то дефицитът по консолидираната фискална програма за 2012 г. ще се повиши и дори може да надхвърли планираните 1.3%. Министър Дончев твърди, че е получил уверения, че Европейската комисия ще направи всичко възможно до края на 2012 г. да бъдат възстановени поне 360 млн. евро, заявени за разплащане през октомври. Как ще се развият събитията - предстои да видим.
Една от най- игнорираните области в Бюджет 2013 е здравеопазването, което получава с 0.1% по-малко в сравнение с 2012 г. На практика, както и при предходните бюджети на ГЕРБ, приоритетни единствено са силовите ведомства - финансирането на сектор "Вътрешен ред и сигурност" се увеличава с 12.9%, а на МО с 9.5%.
Според работодателските организации една от най-големите слабости на Бюджет 2013 е, че с неговите параметри се задушават малкият и средният бизнес. Той не съдържа никакви фискални мерки за стимулиране на икономическата активност, както и за увеличаване на инвестициите, на заетостта и на доходите на българските потребители, които са най-бедни в ЕС. В името на финансовата стабилност не са осигурени стимули за икономиката ни, което е основен фактор за продължаващата бедност в страната. Анализът на Бюджет 2013 показва също, че той ще "бетонира" незавидните ни позиции като най-стабилната в бедността и мизерията страна в ЕС с изключително тежка безработица, с ниски доходи и с липсата на каквито и да е перспективи за по-добър живот на милиони български граждани.  

*Авторът е член на УС на БТПП


Приходи в бюджета в % от общите
----------------------------------
                       2010  2011  2012  2013
 
ДДС                    25,8  25,1  24,7  25,9
Осигурителни вноски    19,4  20,8  19,4  19,9
Акцизи                 17,1  14,7  14,4  14,2
Помощи                  7,8   8,6  13,6  12,3
Неданъчни приходи      12,9  12,8  11,3  10,9
Данък върху доходите    7,5   8,1   7,8   8,3
Корпоративни данъци     6,3   6,6   5,4   5,2
Други данъци            2,7   3,0   3,0   2,8
Мита                    0,5   0,4   0,4   0,4

За 4 години управление на ГЕРБ са намалели приходите в бюджета от акцизи, въпреки вдигането на ставката за акцизи; от ДДС; от данъците върху печалбата на бизнеса - т.е. от икономиката. А са се увеличили приходите от осигурителни вноски, от данъците върху доходите - т.е. от хората.  
Справката направи Велиана Христова