БСП и властта

(Продължение от вчерашния брой)
Когато не си решил проблема за властта, непременно ще я упражняваш вяло, хаотично, комплексирано и плахо. Постоянно ще търсиш причини за невъзможността да изпълняваш програмата си и ще се оправдаваш при всеки по-видим и осезаем натиск от улицата или опозицията.
Да, властта не е "игра на стъклени перли", нито служба и кариера; тя не е дори и средство за материално обогатяване и придобиване на авторитет. Властта е еманацията на политиката, връхната й точка. Тя е сила, енергия и стихия за подчинение, за организация на обществото и поддържане на ред и хармония в него. Затова и нейните решения са задължителни за всички и неподчинението срещу нея подлежи на строго наказание. Когато една партия идва на власт, тя трябва да обещава не само увеличение на пенсиите и работните заплати, по-добро здравеопазване и образование, но и че ще е достатъчно силна, за да не допуска безредие, своеволия и разединения. Слабата власт е еднакво противна на всички в обществото. Защото държавата - това е властта. И когато твърдиш, че възстановяваш държавата, че връщаш държавата на гражданите, това трябва да означава, че й вдъхваш допълнителна сила и мощ и че насочваш нейната машина срещу престъпниците, злосторниците, мошениците, спекулантите, бандитите, срещу тези, които живеят на неин гръб и на гърба на обществото, не са признателни и не уважават правилата и законите.
Ако властта е слаба, каквито и придобивки да предоставя на народа, колкото и да се грижи за подобряване на материалното и духовното му състояние, обществото няма да я търпи и ще се разбунтува. Тук не бива да имаме никакви илюзии. Демокрацията не означава слаба власт и своеволия. Не, не само диктатурата е силна власт.

"Здравата ръка"

не е стоварващ се върху невинни и беззащитни глави юмрук заради инакомислието им, а работещ механизъм на държавното кормило, инструмент за гарантиране равенството пред закона и неговото върховенство. "Здравата ръка" говори ясно и отчетливо, достатъчно твърдо и разбираемо за всички. Тя не изнася "академични" лекции по телевизията, не мяучи, не се опива от знанията си, не срича. Нейната реч е отривиста, погледът - бистър, и от него се излъчва увереност, твърдост, решителност и способност. Тя може да повтаря едно и също, но всеки път достатъчно убедително, за да е ясно, че отклонение от избрания път и взетото решение не ще се допусне. И в същото време силната власт проявява човечност, добродушие, сърдечност, човещина; тя не се големее, не се срамува от хората; умее да си служи с техните думи, готова е "да яде и пие с "обикновените човеци".
БСП така и не излъчва подобна сила и увереност през времето, когато управлява със свое или с коалиционно правителство. Нищо чудно, че още от първия ден от встъпването в управлението тя е подложена на критики и протести. Хората виждат, че пред тях стоят хора колебливи, неуверени в себе си и правотата на целите си, готови да обясняват с часове какво искат да направят и защо трябва да го направят, но неспособни да убеждават. Дори и да не са такива, пак не внушават твърдост и увереност. А когато не се вижда, че си способен уверено да водиш държавата, лесно ще те преборят.
Има и още едно обстоятелство, което създава трудно преодолими пречки пред властта на БСП. БСП все още е неубедителна и дори безпомощна срещу либералната пропаганда на иначе слабите и немощни десни партии. Тази пропаганда сполучливо внушава, че партията ще повтори тоталитарния модел на социализма, че нейните управленски решения за социални придобивки и подпомагане на социално слабите са популистки и нямат реална икономическа основа, и ще влошат и без това лошото финансово състояние на държавата. Този рефрен така се забива в главите с честото си повтаряне, че сякаш самата БСП го възприема като истина.
Борбата с противната идеология също е проблем на властта - няма защо да се лъжем. Ако не се намери противоядие на лъжите и инсинуациите, на гнилите и празни думи, сеещи съмнения и колебания в обществото, властта винаги ще е върху пясъчни основи и ще се разклаща и при най-слабия трус. Тук опираме както до необходимостта от ярко и точно формулирана партийна идеология, така и до хората, които да я създават и пропагандират. Либералните партии са прибрали под крилата си неколцина университетски преподаватели и естрадни изпълнители (общо взето от средна ръка, посредствени мислители, но с професорски титли), покровителстват журналисти и медии. Техните интелектуалци са обсебили университетски катедри, редакции, творчески съюзи, културни институти; те си създават кумири и ги налагат като високи върхове на българската култура. А БСП двадесет и пет години се мъчи да ги приобщи към себе си, да ги направи съюзници, а пренебрегва своята интелигенция, на която кой знае защо не се доверява и не я възприема като способна да я брани и популяризира.
В България днес се води

жестока идеологическа война

Приказките, че сега идеологиите са мъртви и че днешното общество е деидеологизирано, поради което и партиите не бива да се ограничават идеологически, са празни и изключително опасни. Те целят обезоръжаване не на десните партии, а на левите и най-вече на БСП.
Не е достатъчно да повтаряш, че си лява партия и че провеждаш лява политика. Съдържанието на това понятие е политическата идеология. Хората, наричащи себе си "леви" и "социалисти", трябва да знаят какво означава това, какъв е смисълът на идеята, която ги събира, какви цели си поставят, към какво се стремят и с какви средства ще го постигнат; как и с цената на какво ще управляват, когато заслужат общественото доверие, за кого ще работят и какви думи ще произнасят. Идеологията формира и дискурса на партията, а оттам и на обществото. За съжаление БСП не е в състояние да налага такъв дискурс и затова наивно и охотно влиза в какви ли не словесни капани, поддава се на идеологически провокации, възприема да дискутира (и то все в пасивна, защитна позиция) периферни теми. Такава изкуствено наложена периферна тема, която само привидно е натоварена с някакъв важен нравствен смисъл, е темата за т.нар. задкулисие. Цялата последна година все за задкулисието се говореше, за да се убедят гражданите на държавата ни, че властта крие от тях своите намерения, че им крои тайни планове, за да ги ограбва и измъчва. Опозицията вика "има задкулисие"; властта отвръща - "няма задкулисие". И така от сутрин до вечер. Или темата "Кой предложи Пеевски?" Но атаката в крайна сметка успя и в обществото се загнезди подозрението, че "има нещо гнило в Дания", че БСП си служи с непорядъчни средства...
ГЕРБ няма нужда от идеология. Защото каква би могла да е идеологията на уличника, лумпена и простака? Но на БСП й трябва. Тя е длъжна да намира словесното противоядие на простащината и грубостта, на инсинуациите и агресивното и празно говорене, за да убеждава в своята правота и сила. Нейната идеология трябва да подпомага изработването на

общобългарска национална идеология

върху която да се изгражда нацията и държавата. Нацията губи ориентир, лута се, мъчи се да се ориентира в сложната обстановка, но ще изчезне, ако пред себе си няма висока цел и не знае средствата за нейното постигане. Кой друг, освен БСП, е в състояние да изработи такава идеология, изхождайки от богатите национални традиции и постиженията на днешните учени и творци. Време е да се спре упадъкът и да се постави началото на духовното въздигане на българския народ.
Колкото и сложна да е днешната епоха, колкото и трудно да е оцеляването на малкия народ и малката и бедна държава, достойнството и националната чест стоят над всичко, и власт, която иска да се задържи и функционира в хармония с обществото, е длъжна да се вслуша в говоренето на хората и да се опита да ревизира някои доскорошни безспорни положения в "европейската политика" на България. Видимо нараства недоволството от присъствието ни в ЕС и НАТО; все по-осезателно се проявява обществено съмнение в правилността на избрания "път към Европа" и особено за ползите от членството в тези два съюза. Събитията в Украйна възкресиха русофилията. Русофилите наказаха БСП на евроизборите, недоволни от позицията на правителството и от партията за отношението им към новата власт в Украйна и намерението да одобрим санкциите срещу Русия. Никоя българска власт не се е задържала дълго в противоборство с Русия. Историята много убедително ни говори какви са последиците от такава политика. Ако БСП държи на властта, за да изведе страната ни от кризата и да си осигури задълго общественото доверие, трябва да ревизира досегашния проевропейски патос и да не се заблуждава, че членството ни в ЕС е стратегически въпрос и въпрос на "цивилизационен избор".
Да, властта не е игра на стъклени перли, но не е и бизнес. Тя е нещо твърде голямо и сложно, за да бъде отношението към нея само емоционално, само морално или само прагматично. Тя е политически инструмент, а не мениджмънт на банка или търговско дружество. Опасно е такъв инструмент да попада в ръцете на неподготвен или на авантюрист с комплекси. Още по-опасно е да бъде поверяван на такива, които не знаят какво да правят с властта, какви отговорности тя възлага и как наказва, когато не успяваш да я приложиш успешно и в полза на държавата и хората.
Ето защо БСП е длъжна да спечели престоящите избори, да състави стабилно, умно и силно правителство и да управлява дълго, уверено и без колебания и комплекси. А дотогава дано успее да разреши проблема за властта.