Българският преход
Промените у нас бяха на приниципа "Развали къща, направи колиба!"
/ брой: 187
Ангел Попов,
д-р по икономика
Библейският преход на евреите преди повече от 30 века продължил 40 години, а българският засега изглежда двойно по-кратък. Приликата между тези преходи е в бягството от авторитарно към по-справедливо общество, а разликата - в продължителността на двата прехода. Сигурно има и други прилики и разлики, но тези са известни на всички. Според мнението на някои политици и анализатори, нашият преход е приключил, но според други все още продължава. Така че има възможност за откриване и на други прилики и разлики. Всъщност има и още две съществени разлики. При първия преход евреите бягат от чужда и търсят своя земя. Докато при втория вече милион млади подготвени българи
избягаха от своята в чужда земя
Освен това за еврейския се говори надълго и нашироко в Библията, която се чете по цял свят, а за българския все още не е написано що-годе свястно животописание. Затова нека се опитаме да припомним съвсем накратко някои от най-важните етапи на нашия преход, за да не се забравят и да има някаква поука за бъдещите поколения на България.
Когато се каже "най-важните етапи", в съзнанието на всеки българин изникват различни претенденти за първото място. Затова без претенции за първенство нека почнем от поземлената реформа. Преди 18 години земята бе върната със закон на нейните собственици. Изпълнението на закона бе възложено на ликвидационни съвети, в които участваха доказани демократи, в много случаи без съответната професионална подготовка. Благодарение на усърдната работа на тези съвети заедно с ликвидирането на трудово-кооперативните земеделски стопанства бяха ликвидирани и стопански сгради, машини, производствен инвентар, добитък и дори тухлите и керемидите. Не бяха осигурени и
никакви преференции за развитие
на земеделието. За разлика от нас, чехите запазиха старите кооперативни структури, като ги предоставиха за управление на истинските собственици на земята. Така направиха и други бивши социалистически страни. Резултатът от нашата "демократична" реформа е пустеещата уникална българска плодородна земя и безпрепятственият внос на земеделски продукти от други страни. Излиза, че земята, която хранеше две Българии преди, сега не може да изхрани и собствения си народ. На това народът казва: "Развали къща, направи колиба!"
Вторите ярки забележителности на българския преход са така наречените
"пирамиди", хиперинфлацията и умишлените фалити
на банките. Чрез български и чужди фараони бяха ограбени и най-малките спестявания на населението. Ограбените средства от всеки най-често не бяха големи, но престъпният метод бе приложен във всички градове и села под безучастния и насърчителен поглед на цялата държавна машина. Последваха ги унищожителната изкуствено предизвикана хиперинфлация и умишленият широкомащабен фалит на държавните и на някои частни стопански банки. По този начин бяха доограбени и останалите средства на населението и на едва проходилия ентусиазиран малък и среден бизнес в страната. Наистина банките върнаха част от парите и валутата, но по курса в момента на връщането, който бе многократно по-нисък от курса на внасянето. Ето част от "законните" начини на първоначалното
натрупване на българския капитал
и то само в определени ръце. Така демократичният семафор даде зелена светлина на откровеното разграбване и на безконкурентното навлизане на частните банки, които, по липса на държавни, поеха и обслужването на целия държавен бюджет и на депозитите на най-големите държавни фирми.
Към "великите" изобретения на българския преход спадат и така наречената масова приватизация, приватизацията за 1 (един) долар, работническо-мениджърските дружества, източването на входа и изхода на предприятията и умишленото загубване на международните пазари. От последователното и повсеместно прилагане на тези изобретения бяха доведени до фалит, разпродадени за скрап или приватизирани на безценица и
малкото оцелели крупни български предприятия
създадени по време на авторитарния режим. По време на прехода не беше създадено нито едно такова предприятие. За сметка на това започнаха безпрепятствено да действат във всички посоки така наречените посредници, прекупвачи и комисионери. Така в скоро време голяма част от производствената дейност в страната бе заменена и дублирана с посредническа, обслуждваща предимно чужди интереси. На този "пазарен" посреднически модел се подчиниха изцяло и такива жизненоважни държавни и общински дейности като водоснабдяване, електропроизводство и парно отопление. В резултат на подмяната на производствената дейност с посредническа започна да нараства безработицата и да намаляват приходите в държавния бюджет. Това от своя страна затрудни извънредно много изпълнението на социалните ангажименти на държавата към пенсионното дело, здравеопазването, образованието и подпомагането на хората в неравностойно положение.
Като прибавим към тези творения на българския демократичен преход и международно известните
"открития" като корупцията
организираната и битова престъпност, контрабандата, наркоманията, проституцията, бюрокрацията и разрешителните и лицензионни режими само за свои хора, става ясно защо България е на този хал вече 20 години. Но за разлика от евреите ние, българите, няма къде другаде да търсим спасение освен в осъзнаването и премахването на хроничните болестни състояния на обществото, наследени от авторитарния режим и доразвити от демокрацията. Припомнянето на тези болезнени състояния сигурно не отговаря на принципите на позитивното мислене, но тяхното все по-ясно разбиране от обществото може да доведе и до тяхното по-бързо отстраняване.