Аз съм градинар на живота...
Новата книга на Велин Георгиев ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон"
/ брой: 89
Често се питам: как ли е този? А онзи?... Но се свеня да звъня. Те - също. Така сме. И току хоп - като Петко. Но Петко не си отива. На моето второ Аз често казвам: Дежури, съратнико, дежури... Грижи се за пътя ми. Ти си моят кантонер. Пази ме от падащи камъни. Имам нужда от твоето бдение. В тези малки часове между един и пет животът е със забавен ход, по-точно - забавен пулс - сън в съня. Не се отказвам от своя жизнен лимит - аз съм градинар на живота...
Тези фрази съм записал в бележника си на 17.07.2017 г. и под тях съм добавил, по-точно съм изказал нещо като съжаление: Не сте ми нужни, бедни думи. Не ви харесва голата ми мисъл. Вървете си по друма, че мисълта ми има мисия.
А малко преди това съм се самонахъсвал: Защо да мисля за смъртта? Да му мисли тя. И в смъртта аз мисля да живея... Това - последното - съм го казал доста отдавна в едно стихотворение. Но както Елена Алекова обясни този ми похват в предишната книга: Често някогашният текст е накъсван, по-точно е да се каже, че някогашното прокъсва тук и там новото, подчинявайки се на неговата нова, друга логика, а не на своята - старата, привичната, която си се знае. Повече от любопитство е също да се види как някогашни (а и нови) стихотворения звучат поновому, разгърнати като белетристичен сказ, а не в привичното си стихотворно стоене, и как сказът несетно тръгва като поезия и дори като песен...
И е пояснила по-нататък: В тази непрекъсната игра (сливане-преливане-отделяне) между поезия и проза се състои до голяма степен новаторството на Велин Георгиев - защото няма такава книга в съвременната ни литература, както впрочем няма и в някогашната. При това прозата като жанр в "Живак от счупен термометър" съвсем не е представена единствено и собствено от белетристиката, а обхваща и публицистиката, и мемоаристиката, и литературно-критическите рефлексии...
Тук прекъснах изречението на моята съдружничка във Файтона, защото и скачените съдове трябва да имат кранчета за спиране... Защото съм вгледан в бялата страница като нов заселник - точно тук, където няма никой, на това място за живот. Животът е в теб все още, ти си този, който... хайде - дом на Парнас...
(Из книгата)
Премиерата на новата книга на Велин Георгиев "Аз не съм дотука" ще се състои на 14 май (понеделник) от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон" в къщата музей "Димитър Благоев-Дядото" (ул. "Лайош Кошут" 34). Слово ще произнесе д-р Елена Алекова. Откъси от книгата ще прочете актрисата Богдана Вульпе. Следва авторски рецитал.