Асфалт!
/ брой: 19
Деси ВЕЛЕВА
Кога ще свърши сагата с жълтите павета в София? Дали това ще стане, когато залеем централната градска част с асфалт и приберем емблематичните блокчета в някой музей? Или когато кметът Йорданка Фандъкова наложи 362-рата поред глоба на изпълнителя, парите му най-после свършат и реши да се откаже от тази недоходоносна и неблагодарна дейност?
Поговорката "Чупи - купи" в случая много не върви. Първо, паветата, както е добре известно, са ценност, с която няма откъде да се сдобием отново. И, второ, точно този символ не трябва да бъде обект на експерименти на некомпетентни строители и техните още по-неквалифицирани работници.
Обаче точно това се случва. Цялата дейност около ремонта в центъра на града е пример за неадекватност, некадърност и немощ. Те се демонстрират и от двете страни. Общината не успява да наложи контрол върху избраника си, а фирмата - да осигури надзор по цялата верига на изпълнителите си. А съсипването на културното и архитектурно наследство няма цена. Така че дали глобите ще са 100 000 или 200 000 лева - няма никакво значение. Изгубеното е изгубено и връщане назад няма.
Както е тръгнало, скоро "майсторът" с чук в ръка, трошащ безцеремонно някое уж бракувано вече паве, ще се превърне в символ на разширяващата се, но западаща столица. И паметник може да му издигнем. Ако това е качеството, което може да предложи столичната управа и спечелилият конкурса изпълнител, май наистина е по-добре да спрат всякакви ремонтни дейности в града. Така ще се избере по-малкото зло, докато се намери някой вещ в работата си. Все да има компетентни строители в тази държава...
Ако е толкова безнадеждно и читавият работник е само бленуван образ, може би отговорът наистина е един - асфалт! Пък дупките по него после ще ги мислим.