Анатомия на съдебната власт
Без конкретни и решителни стъпки корупционната поквара ще продължи да дава метастази
/ брой: 5
(Открито писмо на един български учител до европейските институции)
Няколко особености определят непривлекателния облик на съдебната власт, която пусна червен семафор по пътя на България към Шенген. От началото на промените тази власт заработи в корупционна среда, системно насищана с нови корупционни практики. Ешелони от корумпирани субекти проникнаха в коловозите на държавното управление. Част от тях се настани в съдебната система и започна методично да зарежда правното пространство с конфликти на интереси. Пълни с противоречия и абсурди, приеманите закони внасяха хаос в правните отношения, но осигуриха работа в излишък, който гилдията бе професионално и морално неподготвена да поеме. Сплав от интереси, некомпетентност и поквара субективизира съдебния процес. Правораздаването се превърна в сив сектор, чийто дял в общественото богатство расте паралелно с растящия брой несанкционирани престъпления. Не помагат честите ремонти в законодателството, които, затваряйки една врата, често отварят друга.
Широкото проникване на корупцията бе обусловена и от трайната деградация в управлението. От една страна, с промените във властта в структурите на съдебната система навлезе пъстроцветна партийна номенклатура, която със своята посредственост стана генератор и проводник на корупцията. Еднакво вредни се оказаха политически оцветеният квотен принцип при кадровото конституиране на съдебните органи, политическите назначения "ала Владимира Янева" и задкулисният рушветчийски протекционизъм тип "Красимир Георгиев". Обичайно явление е взимането на политически мотивирани решения. Като пряк участник ще отбележа решенията на четири състава на ВАС - по два при председателите Владислав Славов (СДС) и Константин Пенчев (НДСВ), с които 20 върховни съдии в угода на управляващите отказаха да признаят учителите за държавни служители. Държавата отказа сериозен ангажимент към образованието, а съдът я подкрепи.
Трета особеност е анонимността. Всички знаят, че като цяло системата е корумпирана, но всеки неин член ще се закълне, че това не се отнася за него. През 2009 г. френските магистрати Вебер и Дрено посочиха публичността като ефективно средство за връщане доверието в съдебната система, но, въпреки очевидните размери на корупцията, годишно научаваме от медиите за 5-6 разобличени магистрати. В доклада на главния инспектор към ВСС за 2009 г. се споменава само за 33 наказани съдии. Най-вероятно това са лица, които или много са прегрешили, или не ползват нечия височайша протекция. Прокурорът, участвал в ареста на бившия военен министър Цонев, направи за резил цялата прокуратура, но главният прокурор не го уволни с гротескния аргумент, че бил професионалист. Този случай показа и друга особеност на системата -
криворазбрана солидарност
и нагласа за корупционни взаимодействия между нейните нива и структури. Колко податлива, изобретателна и безпардонна може да бъде съдебната власт, показа случай, при който около директорка на столично училище, уволнила незаконно учител, се изгради високо функционална корупционна мрежа с участието на съдии от трите инстанции на гражданския, наказателния и административния съд, в т.ч.: районните съдии Никола Чомпалов и Георги Ушев - зам.-председател (вече бивш) на СРС, шестима градски - по един състав на гражданската и наказателната колегии на Въззивния съд на СГС с председатели Розинела Янчева и Вера Чочкова; състав на ВКС с председател Веска Зекова и девет съдии от ВАС, вкл. неговият председател. Присъединиха се прокурори от всички столични равнища: Петър Чалъмов и Петър Смолички от СРП, прокурорите Тафров от СГП, Д. Вълчев от ВКП, Николай Николов от ВАП, инспектората към САП и главния прокуор. В тази показна, наказателна за учителя корупционна мрежа се включиха още: бившият председател на СРС, сега член на ВСС Иван Колев, председателят на Комисията по етика към ВСС Цони Цонев, главният инспектор Ана Караиванова и нейният бивш подчинен инспектор Светлин Стефанов. Поразява лекотата, с която "недосегаемата" от закона директорка оплете в мрежата тридесетина съдии, прокурори и пр. квазимагистрати. В тази армада се очертаха три пласта. Първият обхвана лицата, участвали в пряк клиентелистки контакт и впоследствие изготвили съдебните решения. Втори пласт образуваха техните колеги по състав, които с престъпно мълчание дадоха ход на корупционните решения. Трети пласт станаха инертни магистрати, като например петчленният състав на ВАС с председател Веселина Тенева, които солидарно повториха позорно решение на тричленен с председател Таня Вачева. Всички се включиха в клиентела на директорката, без да я познават лично. Главният прокурор се включи с нехайство и безхаберие към конституционните си задължения - супервизия на цялата прокуратура. От шест писма по въпроси изключително от неговата компетентност учителят не получи нито един отговор.
Преди пет месеца, с надежда за съдействие
в търсенето на правосъдие
учителят сезира Комисията за борба с корупцията към НС. Напразно. Без да прочетат жалбата и с мотив, че не са компетентни, депутатите я оставиха без движение. Вместо изпращане по компетентност, се получи симбиоза на корумпирана система с импотентен парламентарен контрол. Като доказателство, че на корупцията всички власти са покорни, към клиентелата се присъединиха просветното министерство начело с министър Игнатов, социалното министерство, Столична община и НАП. Навсякъде, където потърси справедливост, учителят неизменно се сблъскваше с един и същ образ - този на мафията. Показно, органите за борба с организираната престъпнст сами се превърнаха в звено на тази престъпност.
Казусът е с висока обществена значимост, защото това което се случи на учител, може да споходи всеки българин, а утре - всеки гражданин на обединена Европа. Няма как да разчитаме и на ЕС. Според последния междинен доклад, основен източник на информация за Евросъюза са държавните институции. Те са информирали Брюксел, че правят промени в законодателството, а от там им препоръчаха да ги довършат. Комично, нали?
Ако съдим по доклада на главния инспектор към ИВСС за 2009 г., България предоставя изкривена информация за състоянието на съдебната власт. В този дух главният прокурор и председателят на ВАС скриха две писма на учителя, адресирани чрез тях до председателя на ЕК и до Механизма за сътрудничестно и проверка върху напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност. Главният прокурор изпратил писмото във ВСС, а съдия Георги Колев - в кошчето за смет. Учителят повторно изпрати сигнала до Механизма за сътрудничество, този път чрез г-н Барозу, но и той, кой знае защо, е забравил да го изпрати по предназначение. Небрежност, която утре може да струва скъпо на всички.
Без съмнение,
Европа няма представа какво става в България
но инстинктивно се предпази от "бацилус булгарикус", като взе съдебната система за повод да ни спре в устрема към Шенген. У нас това се възприе като несправедливост. Появи се и спекулация, че, видите ли, с нас Холандия се опитва да тушира свои вътрешни проблеми. Удобен параван да забравим, че самите ние сме сериозен проблем, който Европа се опитва да разреши, без да знае как. Никой не възприе случилото се като сигнал за истинска промяна и всичко си тече по старому.
Характерна особеност на родната Темида се опита да посочи посланикът на САЩ, когато в интервю за медиите идентифицира две съдебни системи - за бедни и за богати. Системите всъщност са три. В тази за бедни и богати инструмент на корупцията е подкупът. Системата на познанствата и връзките е индиферентна към парите. Неин инструмент е клиентелизмът. Тя ни снабдява с "големец", който осигурява проходимост на корупцията по етажите на системата, като ги вплита в инцидентни, но много тъвкави, функционални корупционни мрежи. Изпълнявайки своята задача, последните се разпадат, за да се реактивират при нужда. Членовете на системата на непокварените идеалисти са може би най-многобройни, но не те определят общия имидж и атмосферата в правния мир. Те постоянно са изложени на натиск от другите две и който остане неопетнен, обикновено се оказва в периферията, докато в другите системи го очаква скокообразна кариера. Показателен е случаят с бившия зам.-председател на СРС Георги Ушев, който, вместо да бъде наказан за установени от Инспектората на ВСС многобройни нарушения, направи скок в СГС като председател на състав, а от там - на специализиран съд. Какво да очакваме от институция, зачената в корупция с назначаването на корумпиран съдия за неин председател? Убеден съм, че при "здравата" протекция на Инспектората на ВСС и прокуратурата полетът над кукувичето гнездо ще продължи.
В тази обстановка
лечението изглежда почти невъзможно
Може да променим законите и да сменим този или онзи магистрат, но това едва ли ще промени напоените с корупционни нагласи обществени отношения. Някои мерки все пак са наложителни. Например, за профилактика на вездесъщите конфликти на интереси да се ограничи участието на съдии и прокурори във вземането на управленчески решения - освен като консултанти, а управлението да се поеме от политици и професионални мениджъри. Да отпаднат квотите и да се премине към публична изборност на съдии и прокурори. Да се преосмисли тяхното правно положение по посока на несменяемостта, неотговорността и ненаказуемостта, които в нашите условия станаха щит на корупцията. При умишлено нарушение на материалните и процесуалните закони виновните да бъдат лишавани за определен период от възможност да се занимават с правораздаване. Бившият зам.-районен прокурор на София Петър Чалъмов бе уволнен за стотици по думите на зам.-главния прокурор Валери Първанов закононарушения, но съдът бързо го оправда и днес той, вместо да е зад решетките, като награда се занимава с адвокатска дейност. Защо контролният орган - Инспекторатът към ВСС, да не бъде изваден от съдебната система, а неговите членове също да се избират публично. Без тези и някои други стъпки покварата ще продължи да дава метастази, при това не само у нас.