Живот, закърмен с народната песен

Йонка Господинова

Народната песен е сила, която показва човека такъв, какъвто си е - огледало на събитието, обичта, труда, мъката!
Любка Рондова

В чест на 70-ата годишнина от рождението си Елена Койчева отпечата книгата "Мъри Радо, бяла Радо" - сборник от народни песни, които се пеят и до ден-днешен в с. Проф. Иширково, обл. Силистра. Книгата е плод на дълъг изследователски и събирателски труд от 1964 г. до 2010 г. Авторката е записала над 350 песни от с. Проф. Иширково - хороводни, лазарски, коледни, битови, юнашки, балади, седенкарски, жътварски и сватбарски.
Някои от песните дори са нотирани, за да се запазят по-пълно особеностите на автентичния фолклор от селото. Заедно с книгата е издаден и диск с 60 песни. В доста от текстовете има диалектни думи и изказ, които днес не се употребяват. Затова авторката пояснява тяхното съвременно значение в речник, които включва близо 300 думи. В книгата са отпечатани 86 снимки на индивидуални и групови изпълнители, а също и списък с 81 имена на народни певици и музиканти от селото. Заглавието е взето от хороводната песен "Мъри Радо, бяла Радо", която разкрива красотата, трудолюбието и духа на добруджанската жена и природа. 

Произход на иширковската песен

"Иширково, Иширково - мой роден край... За тебе пея, от сърце знай!" Така започва историческият анализ на иширковската песен на Господин Великов - историк, изследовател на родовата памет в нашия край, автор на много книги. Този анализ е много важен от няколко гледни точки: разкрива точно процесите, които оказват влияние във формирането на добруджанската песенна традиция от XIX до началото на XX век.
Иширковци обичат да пеят и се веселят по празници, в домовете си, на селското хоро, по сватби, седенки и беленки, на нивата, по жътва и на полето. С песента те изразяват своята радост и мъка, възпяват трудовото си всекидневие, минало и настояще. Най-ранните сведения за селото датират от IV-II век пр.н.е. То просъществува през вековете с много трудности и несгоди поради кризи, гонения, безработица, глад и войни. историческата справка показва разнообразна етнографска картина на селото.
По време на Кримската война 1853-1856 г. всички иширковци се изселват в Южна Бесарабия, а през 1862 г. са въдворени в с. Николаевка, Приазовски район, Запорожка област - сега в пределите на Украйна. През втората половина на XVIII век при едно от последните масови потурчвания в Беломорска Тракия, а после и заради кърджалийските размирици, цели български семейства, родове и села напускат Южна Тракия. Укриват се в дебрите на Родопите и по дългия път стигат до с. Проф. Иширково, където се настаняват за постоянно.
По време на икономическата криза в края на XIX век в селото се заселват българи от Велико Търново, Дряновско и др. райони, които си намират работа като строители в Силистра. След Крайовската спогодба 1940 г. в с. Проф. Иширково се заселват 549 преселници от с. Галица, с. Гърлица, с. Кълний (на територията на днешна Румъния). Те пък са наследници на преселници от Котленско и Сливенско. След Освобождението в селото заживяват хора от различни фолклорни области на България - със своите обичаи и песни. Техните различия във времето се сливат и преминават във нова добруджанска песенна традиция.

На 11 години научава първата песен от майка си

Елена Койчева споделя, че за първи път се докосва до народните песни в детските си години. Майка й Иванка Нечева пее постоянно и като преде, тъче, плете, копае, и в радост и мъка. Елена е била на 11 години, когато научава първата песен от майка си "Рада майка си думаше". Често в къщата им имало седянка, на която момите пеели "Я помълчете, да послушам". В семейството й цари топлина и уют. От дядо си Нечо Желязков научава бавната песен "Разболял ми съй млад Стоян". От жените в махалата научава лазарските песни, а като ученичка участва в областните конкурси за народни песни като певица в училищния хор.
От малка закърмена с обаянието на народната песен, Елена често е припявала на сватбените церемонии, когато се прави булката и още тогава научава сватбарските песни "Булка млада кой тъ излъга", "Я, изгрей, слънчо", "Девер Кольо - млад неженен". Отбулването на булката най-често става на чешмата на селото, където преселци пеят "Мамо мила, мамо, либе ми съ жени". Народната песен се носи надалеч из полята по време на жътва. Жените пеели и жънели едновременно, като създавали нови народни песни - "Женала е Рада", "Тръгналъй Ганча", "Ни бързай, Радо!" и др. На хорото се пеели най-често "Слънцету трепти залазя" (право хоро), "Неда босилек разсажда" (сборенка), "Чувай мъ, любе" (данец) и т.н. Момите пеели на групи - едните пеят, другите повтарят.
След средното образование Елена Койчева завършва Педагогическото училище в Силистра, където получава наред с другите знания и добро музикално образование. Пее в училищния битов хор народни песни от всички краища на България. В училище тя попада на добре подготвени музикални педагози - Андрей Папанчев, Станьо Бенев и Желев. Нейният глас е вече добре развит и пее втори алт - високо оценен от преподаватели и публика в многобройните певчески изяви.
През есента на 1957 г. постъпва на работа в ОУ "Св. Климент Охридски", с. Проф. Иширково, където работи 45 години като учителка и дружинна ръководителка. От самото начало на учителската професия тя започва да събира и издирва народни песни и обичаи. Обучава учениците си да ги пеят и събират - много от тях пеят и досега и са станали известни певци. През есента на 1957 г. в читалището на селото се организира за първи път женски битов хор с ръководител Магардич Калустян. А през 1959 г. Елена Койчева сама води хора със 78 участници.
Елена пее и събира народни песни през целия си живот. В пенсионерския клуб в селото в група "Кичина" често се пеят песните "Стуян ювчери думаше", "Иван на Рада думаши", "Снощи за вода отидох", "Знаеш ли, любе" и др. Групата участва на събори в областта и страната, на селските тържества, в телевизионни предавания.
След пенсионирането си Елена има повече свободно време и пее в още една група за стари градски песни - "Ретро" към НЧ "Доростол" - Силистра. Тук тя изпълнява и солови песни, за които има награди за отлично представяне.

Песните и Елена Койчева

Под това заглавие Росен Чолаков - главен уредник в Исторически музей в Силистра описва професионално и обективно състоянието на песенната фолклорна действителност: "През последните години в България по обективни причини се забеляза глобализация в културата на българина, в частност музиката. Паралелно с това избуяват множество самодейни групи, ансамбли към читалища и общини, дейността, на които са предимно записване, съхранение и популяризиране на фолклорното творчество по родните места. Елена Койчева е солистка при НЧ "Доростол" - Силистра, и в многогодишната си практика като учителка събира песните на своя край.
Обществото не е с икономически, а носи народностен характер. Но ако дълбоко в генетичния код на дадено общество липсва чувството за саможертва и устояване на доказаните добродетели за съхранение на рода, то това общество ще загине или ще мутира. Българският род оцелява благодарение на тези добродетели и песните, събрани от Елена Койчева, са показател и пример, че те съществуват. Песента показва истинската човешка култура, защото в нея са налични всички настроения, когато човек е готов да пожертва интересите на собственото си "Аз" в полза на обществото, в името на Българския род. Само тогава могат да възникнат онези велики духовни ценности, когато на твореца е дадено малка награда, но оставеното от него е величаво и носи неоценима полза за поколения напред. Когато по този начин творецът отдава голяма част от живота си, за да се защити човек и неговата култура от безверието и нехайството на тривиалната действителност, това е висша форма на саможертва. Думата, изразяваща тези мисли е: Дълг!"

*  *  *
Книгата е като учебник, родова енциклопедия, наситена с чувства и знания, различни истории, разкази за различни житейски случки, които обогатяват читателя с много познания, емоция, настроения, връщайки го назад във времето. Авторката споделя: "Тази книга е написана с много любов. Опитах се да предам родното фолклорно богатство на децата и внуците ми, като от малки ги учех на различни песни и по такъв начин предавах народната мъдрост. Надявам се включените песни да намерят почитатели и сред читателите, а иширковските песни да продължават да се пеят от бъдещите поколения! Оставям в тази книга нещата, които най-много обичам - песните от родното си място като част от българското песенно творчество и култура."