За мандата на лъжата...

Прокуратурата в Англия обвинява министър в лъжа по повод пътен инцидент преди осем-девет години. Министър Крис Хюн твърди, че е невинен, но подава оставка, да не пречи на правосъдието... През 2003 г., тогава като ексдепутат, полицията го спира за превишена скорост... Хюн рекъл, че е шофирала съпругата му и тя е глобена и с отнети права! Но истината няма давност, както и лъжата. През 2010 г. министърът се разделя със съпругата си Вики Прайс, а на следващата година лъжата е разкрита лично от нея... И британският министър е подведен пред съда за лъжа... Не признава, но подава оставка човекът. И се чакат следствените решения...
Не знам защо, какъв наивник съм, си представих подобен случай в нашата политическа практика... Заобиколени от лъжливи овчарчета, политици, демократи, депутати и новобранци, но добри имитатори и подражатели, ние сякаш свикнахме с лъжата и тя не ни прави впечатление. Четем по вестниците колкото истини, толкова и лъжи. В повечето от тях е обявен код Жълто, но истината рано или късно лъсва...
Защо ли търся сравнения с Острова? Какво като и ние сме европейска държава! Нали сме на Балканите! У нас лъжата има пълен мандат... Има парламентарна подкрепа, има правителствено алиби...
Премиерът казва едно сутринта по телевизията, вечерта - съвсем друго, утре - трето, а във вестниците пише четвърто... И всичко е истина. И няма лъжа. И няма свян за нищо. В името на политиката, в името на доверието към Партията е издигната в култ лъжата.
У нас лъжите са разнообразни-партийни, междупартийни, коалиционни, президентски, вицепрезидентски, парламентарни, министерски, кметски, полицейски, културни... А предизборните лъжи са рекордни. Вече 22-23 години ще стане, са направо за рекордите на Гинес... Още по-рекордни са следизборните.
Действително, у нас на лъжата краката, даже да са къси, са с пълен мандат. И трайни. Издържливи. Като тези, които им се хващат и вярват! И продължават да поддържат лъжата по време на избори!