06 Ноември 2024сряда16:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от Президента Румен Радев, България препотвърди позицията си за еврочленството на РС Македония

ВИЗИТАТА НА КИРИЛ ПЕТКОВ В СКОПИЕ: С ПОЛИТИЧЕСКИ ОПТИМИЗЪМ СРЕЩУ СУРОВАТА РЕАЛНОСТ

Ще се намерят ли допирни точки между "Червените линии" на двете страни? Може ли Коридор щ8 да заобиколи историята?

/ брой: 10

автор:Велизар Енчев

visibility 1179

Велизар Енчев


След 24 часа премиерът Кирил Петков ще е в Скопие на първото си официално посещение в Република Северна Македония. И точно там го очаква първата неприятна изненада, която обаче е нормална за македонската действителност. 

Домакинът му - новият министър-председател Димитър Ковачевски, вече заяви с категоричен тон, че няма изобщо да преговаря за "идентичността на македонския народ или за исторически и научно потвърдената специфичност и уникалност на македонския език"Е

Какво трябва да отговори Кирил Петков, ако Ковачевски си позволи да започне разговора с тази теза?

България не отрича, че от 2 август 1944 г. на територията на днешна Република Северна Македония започва създаването на македонска нация и производните й атрибути. Тогава в средновековния български манастир "Свети Прохор Пчински" се формира македонски държава, македонски език, македонска азбука и македонска история. 

Това е неоспорим факт и ние го приемаме като историческа реалност. Но до тази дата историята и езика са български! 

Не допускам македонският премиер да започне така агресивно първия си разговор с Кирил Петков. Но никак не е изключено. Статистиката от досегашните срещи между лидерите на двете страни говори точно за това - поради историческия комплекс, породен от знанието за българските корени на изкуствената си нация, македонската страна се чувства задължена да ни атакува и така да ни постави в отбранителна позиция.

По-вероятно е, по средата на преговорите, Ковачевски да извади на масата решението на македонския парламент, прието по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. 

Да припомним: на 29 юли 2021 г., 95 гласа "за" и един "въздържал се", македонските депутати приеха резолюция, обявяваща, че темата за македонския език и идентичност не могат да бъдат предмет на преговори с България, за да отпадне нейното вето.

Тогава нашият премиер няма друг изход, освен да се позове на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при държавния глава. А то е императивно - когато македонската страна започне да изпълнява задълженията си по Споразумението за добросъседство и приятелство, България ще вдигне евробариерата пред Скопие. 

Българската позиция е известна още от 2019 г. чрез Рамковата позиция на правителството и декларацията на Народното събрание. Беше повторена и в Протокол 5+1, изнесен от президента Радев в Словения. А именно: спиране на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, край на гоненията срещу българите в югозападната ни съседка.

В досегашните си публични изявления по темата българският премиер настоява историческите въпроси да се оставят на историците и се даде предимство на икономическите инициативи и инфраструктурните проекти.   

Това звучи добре, но е далеч от истинската картина на двустранните ни отношения. Защото точно  историята е препъни камъкът в диалога със Скопие. И този камък е с размерите на скала, която нито може да се заобиколи, нито да се омаловажи. 

Ако наистина на 25 януари, само седмица след срещата в Скопие, в София се проведе съвместно заседание на двете правителства, по-вероятно е Ковачевски да акцентира върху македонската "червена линия" като домакин, а не като гост в българската столица. Това му е нужно за вътрешна употреба, особено след предупреждението на опозиционния лидер Мицкоски, че новото македонско правителство ще капитулира  пред България заради членството в ЕС.

Почти сигурно е, че домакините ще припомнят на Петков обещания от него шестмесечен срок за решаване на "македонския въпрос". Тук нашият премиер ще се окаже в деликатна ситуация, защото е блокиран от "червената линия", поставена от управляващата коалиция по време на консултациите при президента. А тя е недвусмислена - напредъкът в преговорите не може да зависи от предварително поставени срокове, а от постигнатите резултати!

Формалният повод за визитата в Скопие е 30-годишнината от провъзгласяването на македонската независимост. Този юбилей и обстоятелството, че България бе първата държава, признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г., е основание преговорите да започнат с тази ретроспекция. От дипломатическа гледна точка подобно начало е почти сигурно. 

Неслучайно казвам "почти". В последните 30 години скопската дипломация често ни е изненадвала, което е в духа на македонистката доктрина за тотална и перманентна враждебност към всичко българско. 

Сега обаче ситуацията е коренно различна, тъй като България държи всички ключове за европейската порта пред Република Северна Македония.

Изобщо не се съмнявам, че Ковачевски ще прегърне с две ръце инициативата на Петков за създаване на пет работни групи за съвместно развитие на икономическите отношения, културата, образованието, историята и туризма. Защото това е нова писта за диалог, необременен от историческите спорове. 

Но новата писта е и възможност за "тупане на топката" в безплодни преговори, с цел печелене на време, докато Скопие атакува българското вето в Брюксел и Вашингтон чрез македонистките си лобита. 

И първият пробив е налице - в интервю за македонската редакция на "Гласът на Америка" републиканският конгресмен Клаудия Тени заяви, че е възможно налагане на санкции на България заради ветото й върху присъединяването на Северна Македония към ЕС.

Особено интересно е как ще протече разговорът на Кирил Петков с македонския президент. Какво ли ще е поведението на Пендаровски, след като той покани в кабинета си представители на сепаратистката организация "ОМО "Илинден-Пирин"?

Провокационната към България среща бе скоропостижно отложена. За да не се дразни София. Ала за всички е ясно, че тя се организира в отговор на българското искане за вписване на македонските българи в македонската конституция. Подобен акт е основание за отлагане на визитата на Петков, но дипломацията ни все още е подвластна на стари комплекси. 

 И Петков, и Ковачевски заявиха в един глас: изграждането на Коридор номер 8, свързващ Северна Македония с Албания и България, е стратегически ангажимент на двете правителства до 2024 година!

 Очевидно тази тема ще доминира в разговорите както в Скопие, така и в София. Но да бъдем реалисти - това е дълъг процес, изискващ солиден финансов ресурс, а в момента нито една от трите страни не е в състояние да отдели стотици милиони за подобен проект. Дори още утре да започне строителството, при това с осигурено външно финансиране, финалът на проекта ще е най-рано след пет години.

 Политическият реализъм изисква да признаем още нещо - не непостроеният Коридор щ 8 и приземената авиолиния "София-Скопие" са преградата пред македонското еврочленство. 

 Илюзия е, че Коридор щ8 може да заобиколи историята и асфалтира паметта ни. 

 Спуснатата българска бариера пред членството на Скопие в ЕС е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо наследство. 

 И не историците, а политиците в Скопие и Белград сътвориха през XIX и XX век доктрината, която отроди македонските българи от тяхната родина. Доктрина, заради която България даде стотици хиляди жертви в две балкански и в две световни войни.

 Суровият реализъм на българо-македонския диалог не може да се замества от политически оптимизъм, който всъщност е наивизъм.

 Дано в започващите утре разговори в Скопие истинските проблеми не бъдат заметени под килима на фалшивото добросъседство. 

Задава се тотална водна криза

автор:Дума

visibility 552

/ брой: 212

КЗП подхваща фирмите за бързи кредити

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 212

БДЖ обещава да не закрива линии

автор:Дума

visibility 507

/ брой: 212

Президентският вот в САЩ започна без победител

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 212

Скопие злобее срещу българската памет

автор:Дума

visibility 508

/ брой: 212

Кипър дава 1000 евро помощ за първо дете

автор:Дума

visibility 446

/ брой: 212

Истинската червена линия

автор:Александър Симов

visibility 425

/ брой: 212

Инвестиция в бъдещи визионери

visibility 465

/ брой: 212

Америка се готви за бунтове и анархия след изборите

visibility 581

/ брой: 212

Слугинаж

автор:Евгени Гаврилов

visibility 442

/ брой: 212

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ