16 Август 2024петък16:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Войн Войнов:

Важно е да запалиш детето от малко за българския фолклор

/ брой: 170

автор:Николая Иванова

visibility 3236

Войн Войнов е роден през 1959 г. в село Баланово, община Дупница. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (АМТИИ). Основател е на единствения по рода си за Югозападна България международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" през 2002 г. През 2004 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Дупница". Основател и ръководител е на сдружение "Фолклорен ансамбъл "Дупница 2000". Неговото име е записано в книгата "Бележити българи на Съвременна България - том II".

- Г-н Войнов, как се зароди у вас любовта към народните танци?
- Първите си стъпки към народните танци направих през 1975 г. в училищния танцов състав. Завършил съм ОУ "Неофит Рилски" в Дупница, а средното си образование - в СПТУ по машиностроене. Работил съм в завод "Хо Ши Мин" в Дупница, но не съм прекъсвал посещенията си в общинския танцов състав. През 1986 г. съм бил хореограф в профсъюзния дом на културата в Самоков, а след това - към читалище "Отец Паисий" в същия град. Завършил съм академията в катедра "Българска народна хореография" - хореографска режисура.
- Основател и ръководител сте на сдружение "Фолклорен танцов ансамбъл "Дупница 2000". Разкажете за него.
- Преди да основа ансамбъла - от 1994 до 2000 г., бях хореограф на детския танцов състав при НЧ "Зора 1858" в Дупница. В сдружение "Фолклорен танцов ансамбъл "Дупница 2000" влизат детските танцови школи към ЦДГ "Калина", ЦДГ "Радост", ЦДГ "Слънце", ЦДГ "Детелина", ДЮФА "Дани" и ансамбъл "Актавис", който до момента има над 70 международни участия. Имаме покани да представяния в Корея и Индия, които обаче са неосъществими. Защото само пътят на човек е 800 евро. За 19 години имаме над 68 изяви в Турция, Италия, Франция, във всички балкански страни. Имаме покана за участие в Турция, през август - в Македония и Косово, а през декември - в Сърбия.
- По ваша инициатива през 2002 г. бе поставено началото на международния фолклорен фестивал "Мир на Балканите". Как възникна тази идея?
- Идеята за фестивала се роди покрай войната в бивша Югославия. Имам много приятели сърби, хървати, с които решихме да направим фестивал "Мир на Балканите". Първото му издание се проведе от 30 април до 3 май 2002 г. в Дупница. Взеха участие състави от Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и български състави от Благоевград, София, Бобов дол, Дупница. На десетия юбилеен фестивал участваха 18 танцови ансамбъла от 9 държави и 8 български. Тази година имаше състави от Косово, ансамбли от 6 държави - Грузия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Украйна, България и др. Желанието ми е да бъдем включени под егидата на ЮНЕСКО и фестивалът да бъде на цяла Югозападна България. Чрез този фестивал побратимихме двата града - Дупница и Крива Паланка (2002-2003). Първо се побратимиха двата състава, а след това и градовете.
- Кое е разковничето, за да привлечете младите хора към магията на българските народни танци?
- Започвам да се занимавам с децата от детската градина. След това някои от тях отиват в други градове. Важното е да запалиш детето от малко за българския фолклор. В детската градина се започва с детските песнички, трябва да събудиш интерес у детето. През 90-те години беше най-трудно. В най-тежките години, когато много професионални ансамбли в България рухнаха, аз имах 680 човека. Има голямо желание в младите хора. В ансамбъла не се учат само танци. Там се учат и музикалните размери на българската фолклорна музика. Работи се върху изграждането на характера на детето. Тези младежи и деца са били на много международни фестивали и знаят как да се държат, какво да правят.
- Кои са вашите учители в танца?
- Славе Ситнилски е първият ми учител по народни танци, а по хореография - Петър Захариев.
- Създали сте 7 фолклорни сюжетно-драматични спектакъла. Какво представляват?
- Фолклорните сюжетно-драматични спектакли са за турското робство. Тези неща се правят, за да се гледат от младите хора, защото това е част от нашата история.
- Кой е любимият ви народен танц?
- Нашият град се намира близо до Пиринска Македония. Целта ми е да задържа шопския фолклор в нашия регион. Децата, когато излязат на сцената, трябва да знаят стилово танците. През ансамбъла от 1994 г. досега са минали над 7000 деца.

Птицевъдите искат да се забрани вносът на украински яйца

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 156

Доган по документи се разделя с ТЕЦ "Варна"

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 156

Производствените цени в селското стопанство спадат

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 156

Украйна може да се откаже от ядрени ни реактори

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 156

Съединените щати не са световен полицай

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 156

Жалба в Гърция за пожара до границата

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 156

Нови версии за атаките срещу "Северен поток"

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 156

Накратко

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 156

Ни чул, ни видял

автор:Аида Паникян

visibility 256

/ брой: 156

Политически цайтнот

visibility 245

/ брой: 156

Пропадането на Източна Европа

автор:Боян Дуранкев

visibility 196

/ брой: 156

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ