Имена
В чудния свят на Чудомир
130 години от рождението на писателя хуморист, художник и краевед
/ брой: 64
Кой не е цитирал, дори без да знае, Чудомир? Кой не се е смял с неговите герои? Кой не е попадал в неговия чуден свят?
Името му е Димитър Чорбаджийски, но е известен именно с псевдонима си, за чийто произход има различни версии. Според най-популярната негов съселянин открил прилика между юношата и снимка във вестника на обявения за държавно издирване деец на ВМОРО Чудомир Кантарджиев.
Роден е на 25 март 1890 година в малкото село Турия, Старозагорско. Там завършва и началното си училище. След това - прогимназия в Казанлък. Баща му мечтае да го види офицер или търговец, докато майката подкрепя желанието на юношата да рисува. В крайна сметка след гимназията в Стара Загора Чудомир завършва и четирите курса на Държавното художествено училище в София. Тук се запознава с бъдещата си съпруга Мара Нонова. Негови приятели са Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов. Първоначално работи като учител, след това сътрудничи на в. "Зора" с карикатури и хумористични кратки разкази. Започва да твори още като юноша, първите му карикатури и римувани злободневки са публикувани във в. "Балканска трибуна". Следват фейлетони, разкази, епиграми, публикувани в списанията "Барабан", "Въртокъщник", "Остен", "Жило", "Червен смях" и вестниците "Слово", "Искра", "Зора" и др. Кратките хумористични разкази му носят изключителна популярност. Събрани са в книгите: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1949), "Избрани произведения" (1949), "Пестете ни времето!" (1969), "Съчинения в 3 тома" (1970), "Събрани съчинения в 6 тома" (2013), "Юбилеен сборник "Чудомир и нашето съвремие" (2015).
През целия живот на Чудомир писането и рисуването вървят ръка за ръка. Първата му самостоятелна изложба с рисунки и карикатури е през 1925 година в Казанлък, където той живее по това време, година по-късно е и втората му. През 1937 година участва в Националната изложба на карикатуристите заедно с Александър Божинов, Александър Добринов, Илия Бешков и Стоян Венев, по-късно гостува и в Белградската картинна галерия на карикатуристите. Третата му самостоятелна изложба е през 1965 година в Стара Загора, Казанлък и Габрово и през 1967 година в Пловдив. Най-известна е серията му с картини "Нашенци", в която, подобно на своите разкази, представя различни типажи от обществото ни.
Чудомир дълги години е и директор на краеведския музей "Искра" в Казанлък и оглавява едноименното читалище в града.
Тежко болен, слага край на живота си през 1967 година.
Невероятен народопсихолог. Многопластов творец. Хубавото е, че Чудомир вече е включен в учебниците и децата ще могат да открият с усмивка чудния свят на неговите герои.
Незабравими цитати:
Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.
Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си? След тая ужасна борба на живот и смърт между двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому помагаме чрез изкуството си?
Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.