Успехът и богатството

Деси ВЕЛЕВА

Децата и младите най-често като че ли стават обект на изследвания, проучвания, анкети, а мнението им се анализира надълго и широко от експерти, за да се достигне до обобщението, че нещо не му е наред на новото поколение. Заключението обикновено е, че децата или не искат да учат, или нямат цели, или не им се работи, като разчитат на подкрепа от родителите си до възможно най-късна възраст. Изобщо се представя едно апокалиптично бъдеще за страната.

Поредно проучване на "Евробарометър" сочи, че всеки трети българин от така нареченото поколение Z - на възраст между 15 и 24 години, живее с разбирането, че успехът в живота се дължи на късмета да се родиш в богато семейство. Даже сме първенци в Европа по този показател. 

Излиза, че малко от младите хора вярват, че с добро образование и повечко работа можеш да успееш в България. Драматични и песимистични са индикаторите, но насоченият пръст за порицание и упрек не трябва да е към младото поколение. То е продукт на несигурното семейство, борещо се за оцеляване през 90-те години на миналия век. Семейство, живеещо във финансова нестабилност, без яснота какво ще се случи в утрешния ден.

Тогава какво потомство да възпита? Такова, което се чувства още по-несигурно в собствените си усилия да постигне личен напредък. Поколение, което вижда, че достъпът до качествено образование действително зависи от семейното богатство, а работата все още е свързана с връзкарство. 

Не сме напреднали много през последните трийсетина години и резултатите от анкетите след още десет години няма да са много по-различни. Младите пак ще са обезверени и разочаровани, ще разчитат на семейните възможности, а не на своите сили. А самочувствието им ще се гради на клатещ се пиедестал.