05 Ноември 2024вторник00:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Археология

Тайните на първата ни столица

В Плиска откриха печат на Борис-Михаил покръстителя

/ брой: 155

автор:Велиана Христова

visibility 2937

При проучване в северозападната част на Външния град на средновековната столица Плиска археолози откриха преди няколко дни фрагмент от оловен печат на княз Борис I, покръстителя на българите. От три години насам проучването на обекта е част от програмата на Националния исторически музей. Ръководител на екипа е доц. Константин Константинов от Шуменския университет, в групата участва и Ивайло Кънев, уредник в НИМ в областта на Средновековието.

От едната страна на печата има част от изображение на княза със запазен надпис "Михаил" (при покръстването си владетелят приема името Борис-Михаил), от другата страна се вижда част от изображение на Исус Христос. Според доц. Константинов този печат е скрепявал кореспонденция между Борис и собственика на комплекса, което означава, че този комплекс е заемал важна роля в Плиска.



По времето, когато Плиска е столица на средновековна България - до 893 г., Външният град е заемал 28 дка и е бил производствен център и "вилна зона" на аристократи. Територията е била оградена с ров, вал и дървени укрепления. Още през 60-те години на ХХ век извън крепостта археолозите са открили над 30 сгради - базилики, архитектурни комплекси, работилници за керамика. Проучваният в момента обект представлява голям архитектурен комплекс от X-XI век на площ 12 дка, от типа на т.нар. крайградски столични имения, съобщиха от НИМ. С особеностите на своята архитектура, и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той е една от най-големите производствени структури в тази част на Плиска. Разположен е върху невисока тераса между две суходолия - Асардере и Дениздере. Неговата планировка в много отношения напомня за някои старобългарски паметници, изградени на принципа на вписани един в друг правоъгълници с ориентация изток-запад, уточняват археолозите.

Откритието на фрагмента от оловния печат на българския владетел е направено при проучването на сектор, намиращ се западно от входа на църквата върху ходово ниво, настлано със строителна керамика и плочести камъни. Екипът е имал голям късмет с намирането на печата, защото сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде вероятно е това да е бил домът на аристократ, свързан с владетелското семейство, и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав, смятат учените.

Периодът IХ-Х век е един от най-важните в установяването на българската държавност. След покръстването княз Борис - син на хан Пресиян и правнук на Омуртаг, се оттегля в манастир през 889 г., като оставя на престола най-големия си син Владимир Расате. Синът обаче се опитва да върне езичеството, започва гонения срещу духовенството. Борис напуска манастира, сваля от трона Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в тъмница. Свиква народен църковен събор през 893 г. и провъзгласява третия си син Симеон за български владетел. Съборът решава столицата да се премести във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата. 

Археологическите разкопки на екипа на доц. Константинов се финансират от Министерството на културата и от НИМ. При разкопките миналата година по проследяване на трасето на външния ограден зид на комплекса бяха проучени четириъгълно помещение, долепено до верижна сграда, както и стопанска яма, попадаща под основите на същата сграда. Анализирани бяха намерените фрагменти от старобългарска битова керамика и покривни керемиди с врязани знаци, животински кости, различни по характер и предназначение метални и костени предмети (апликации, копчета, астрагали и пр.). Проучването през 2020 г. на част от южния външен ограден зид на комплекса, заедно с прилежащите му верижни постройки, има важно значение при определянето на границите и плановата схема на подобен род крайградски имения, твърдят археолозите. 

Проучванията в Плиска са започнати преди 122 години от родоначалника на българската археология Карел Шкорпил. Днес първата ни средновековна столица има статут на историко-археологически резерват. Тук е и гробът на Шкорпил. Но и в последното десетилетие учените не престават да откриват непознати страни от архитектурата и живота в Плиска. Изключително интересни бяха например откритията на подземните комуникации във Вътрешния град, направени от екипа на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, ръководен от проф. Станислав Станилов и покойния проф. Рашо Рашев. Оказа се, че под дворците е била прокопана разклонена мрежа от подземни тунели - ходници, по които владетелят и свитата му са могли при нужда да преминават към Външния град. Проучването на ходниците продължава и сега под ръководството на Станислав Станилов и Мариела Инкова.

 През 2014 г. в НАИМ бе завършен проектът "Археологическа карта на Плиска", финансиран от фонд "Научни изследвания" към МОН, и бе издадена книга със съставител гл. ас. Андрей Аладжов. Оказа се, че в и извън територията на Външния град на Плиска са регистрирани 94 нови обекта, от които 60 сгради, 32 селища, един плосък некропол и една могила. 

Първата ранносредновековна столица на българската държава продължава да е изключителен паметник на историческото ни наследство и ще бъде атрактивен за още не едно поколение археолози.

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ