София на небостъргачите

Деси ВЕЛЕВА

Видите ли на хубаво място в центъра на София или в скъпите квартали на града стара изоставена къща, мислете си за бъдещ небостъргач или поне за висок блок.  
Столицата не се е наситила на високото строителство. Опитите да остържат, ако не небето, то поне по-ниските слоеве от атмосферата, изобщо не са в миналото. В задръстения от бетон град все още е модерно да се вдигат високи бизнесгради с хиляди квадратни метри работни площи, които все по-рядко се наемат и все по-често стоят празни.
Последното десетилетие се наслушахме и нагледахме на редица инвестиционни намерения за издигане в тропосферата на сгради на подходящи и неподходящи места. Много от тях се съпровождаха от скандали и протести, други се строяха леко, незабелязано и без съпротивителни акции.
Последните новини от света на небостъргачите се явиха в зелената светлина за поредното родно чудо, което трябва да смае столичани. Главният архитект на столицата Здравко Здравков е издал виза за проектиране на 17-етажна сграда с магазини, жилища и гаражи до бившия хотел "Родина". На мястото сега има четири рушащи се къщи, но според Подробния устройствен план на зоната там може да бъде построено високо здание.

Всъщност визата за проектиране бе издадена от Здравков още през април 2021 г. Тя обаче бе обжалвана кмета на район "Красно село" Росина Станиславова, която вече не е на тази длъжност. На по-късен етап Върховният административен съд отхвърли окончателно жалбата й с мотив, че районният кмет няма законно право да оспорва акта на главния архитект. Сега вече документа с първото разрешение за строителство е налице и предстоят следващите конкретни стъпки на инвеститора. Дали те ще предизвикат поредното недоволство на столичани или то е във фаза на дрямка?
Последните големи протестни акции на софиянци добре се помнят покрай издигането на сградата "Златен век" на апетитно място - до хотел "Маринела" в кв. "Лозенец". Сагата е дългогодишна и с променлив успех и за двете страни. Спорът започна със съмнения дали разрешителното за строеж е в срок или е изтекло, премина през съд, а по последни данни сградата вече има документ за завършен груб строеж, издаден от главния архитект Здравко Здравков. Това й дава статут, който е на крачка от узаконяването. Така, въпреки общественото недоволство и активните действия на група столичани, се върви към финала на поредната загубена битка срещу високото строителство.
"Златен век" действително се превърна в най-спорното мащабно строителство в София през последните години именно заради активната гражданска позиция на столичани. Техните усилия неведнъж я спираха, стигна се до съд, до прехвърляне на топката между институции, неясноти с документи, временни спирания и тръгвания на строителството. Въпреки това в сградата в близко време ще се настанят новите собственици на офиси и апартаменти, които няма да се интересуват през какви перипетии премина инвеститорът й.
Едни други граждански реакции, придружени с активни протести, имаха по-голям успех и засега пречат за издигането на нов небостъргач в кв. "Стрелбище". Казусът е от 2017 г. и изригна в общественото пространство след бърз и бурен ропот на живеещите около кръстовището на булевардите "България" и "Петко Ю. Тодоров". Оказа се, че там, на малък терен, отреден за зелена площ, се планира небостъргач. Появата на ограда подейства като червен плащ пред бик и отприщи дългогодишно недоволство.
Инвеститорът заяви намерението си да извиси 43-етажен небостъргач, тъй като теренът е негов и може да прави, каквото си реши. Скандалното в случая е, че теренът е станал частен след заменка по времето на кметуването на Бойко Борисов. Строителната компания НИКМИ декларира желание да строи 150-етажна сграда в собствената си земя от  три декара, въпреки че според Общия устройствен план мястото е отредено за озеленяване.  
На фона на множество протести Столичната община обеща да намери друг терен за инвеститора и да придобие спорния, тоест да се прави нова заменка. През годините обаче съществено развитие по въпроса няма, зелената площ все още е в опасност, но проектът поне е замразен.
Един полузабравен проект тлее в столичния район "Младост". Там през 2017 г. бе направена първа копка на мащабния "Гранд каньон", обявен за уникален за България и първи по рода си в Европейския съюз комплекс. Този път той не бе замислен като бизнес сграда, а предвиждаше над 1000 апартамента и 250 хотелски стаи, разположени в шест сгради от 16 до 30 етажа.
Четири години след първата копка на централното място в "Младост" 1 се оказа, че зее огромна празна дупка и няма и следа от 30-етажно здание. Собственикът на компанията фалира, а наследникът му смали мегапроекта. Така през 2021 г. сградите останаха само две в проекта и с по трийсетина метра по-ниски. Днес "уникалният" комплекс е доникъде въпреки гръмките обещания.

Различната съдба на мегапроектите в столицата само показва недалновидната политика за общината при разрешаването на реализацията на проектите. Гората от високи сгради ще направи София само по-отблъскваща за жителите й, а доволни ще са единствено инвеститорите. Тяхната борба е ясна. Но за какво се бори кметството?

Най-високите сгради в столицата

1. Капитал Форт - най-високата сграда в България се издига на 126 метра и се намира на бул. "Цариградско шосе" на входа от магистрала "Тракия". Тя има 28 етажа, разгънатата й застроена площ е 80 795 кв. метра.
2. Милениум Център 1 - в първата от двете сгради е разположен хотел. Тя се издига на 112 метра.
3. Милениум Център 2 - втората сграда от комплекса се извисява на 108 метра. Тя разполага с 24 етажа офисна площ.
4. Хотел Родина - една от емблематичните сгради в столицата е висока 104 метра. Тя е на 25 етажа. Строителството й е завършено през 1981 г., когато е втората най-висока у нас.  
5. КНСБ - една от най-популярните сгради в столицата, разположена на бул. "Македония", е висока 99 метра и разполага с 22 етажа офис площи.
6. Хотел "Маринела" (Японския хотел) - завършен е през 1978 г. по проект на японски архитект и е с 22 етажа. Той е по-нисък от сградата на КНСБ само с един метър.
7. Инфинити Тауър - намира се на столичния бул. "България" и е висока 90,5 метра. Завършена е през 2013 г. и е с 20 етажа офис площи.