17 Октомври 2024четвъртък07:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Изтощени от бедност

Доходите на българите остават символични спрямо онова, което получават за труда си гражданите на другите страни членки на ЕС

/ брой: 7

автор:Йонко Бонов

visibility 1701

Измина още една година, в която мнозина честни трудови хора на България едва си поемаха дъх от недоимък. Богатите държави от Европейския съюз с организирани протести от своите десни консервативни партии и с нескривано пренебрежение към страната ни едва отвориха, поне на думи, трудовите си пазари и за нашите бедни сънародници. Великобритания очакваше с ужас потоци от многомилионни бедни българи и румънци. Пристигащите от България самолети се оказаха полупразни. Впрочем техните икономически наблюдатели и финансови експерти със сигурност са знаели, че наплив от двете източноевропейски страни е невъзможен. Хората в тези съседни не само чисто географски, но и по участ страни са изтощени до крайност от своята бедност, за да тръгнат по пътя на едно непосилно скъпо имигрантско пътуване.
Тази бедност ни изправя до

крайно опасен ръб

на който страната ни никога не се е изправяла - ръба на своето демографско оцеляване. От ЕС оповестиха официално, че сме най-бързо топящата се нация. Криза изживяват и Румъния, и Гърция, но след няколко десетилетия те ще увеличат своето население, а ние ще намалеем с още два милиона. Тежката прогноза сочи, че София ще бъде пренаселена, а региони като Разградско, Ловешко и Смолянско щели да обезлюдеят. Само че природата едва ли ще търпи опразнените ни територии, за които славните ни предци са воювали безстрашно и са проливали кръвта си.
Провокирани да коментират този факт, млади интелигентни българи с научни степени споделят без притеснение във фейсбук, че в това нямало нищо неестествено. Според тях в миналото изчезвали дори цели империи, какво оставало за един народ... Прочетох един такъв коментар на образована българка и не можех да проумея как може да разсъждава така спокойно и безпристрастно, сякаш ставаше дума не за нейния народ, а за племе, изтрито от световната демографска карта преди хилядолетия. Да, ако изчезне империя, плод на човешката алчност и агресивност, това наистина е естествено, но да изчезне един народ от картата на Европа, и то собственият ти народ, през ХХІ век това е страшно и ужасяващо.
Ала нека да оставим непоклатимо разумната логика на образовани умници, рожба на разпасалата се през последните две десетилетия нашенска демокрация.

Кои са основните причини

довели до това критично за физическото оцеляване на българския етнос време? Отговорът е ясен - ниският стандарт на живот, недоимъкът, материалните притеснения, безработицата, беднотията, икономическата и моралната разруха, налагани като приоритетна социална политика у нас след прекъсването на социалистическото развитие на страната ни.
Прогнозите на правителството са за ръст на стопанството ни през 2014 г. от 1,8 процента. Финансистът Емил Хърсев ни учи, че нямаме поводи за безпокойство за икономическото развитие. "Българинът има една изкривена представа за икономиката - обобщава той. - Ако попитате когото и да било на улицата, той ще твърди, че доходите ни не се увеличават. Това не е вярно. При нас доходите, през целия период на кризата, са нараствали значително повече от ръста на брутния вътрешен продукт. Там имаме ръстове в рамките на 1 - 1,5 процента, а ръст на доходите средно с 8 процента."
Само че, господин Хърсев, съветваме ви да се вслушвате по-внимателно в гласа на хората от улицата. Тяхната представа за собствения им живот никак не е изкривена, а е напълно реална. България е пълноправен член на Европейския съюз, но доходите на нашите сънародници, въпреки аритметиките ви, остават символични спрямо онова, което получават за труда си гражданите на другите страни членки. Нима не виждате, господин финансист, че има нещо изкривено, но то не е в мисленето на хората, а в реалното качество на живот на мнозина честни българи, натикани в лепкавата тиня на мизерията, която цивилизована Европа отдавна я е забравила, а сега дори не може да си я представи?
 

Еврото ни трябва, колкото тумор в мозъка

автор:Дума

visibility 805

/ брой: 197

Световният дълг е на път да надхвърли 100 трлн. долара

автор:Дума

visibility 643

/ брой: 197

БДЖ планира повече връзки между Северна и Южна България

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 197

ЕК с нови правила за мигрантите

автор:Дума

visibility 700

/ брой: 197

Ескалира напрежението между Сеул и Пхенян

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 197

Дипломатическа война между Индия и Канада

автор:Дума

visibility 799

/ брой: 197

Накратко

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 197

Да се ядосаме!

автор:Юлия Кулинска

visibility 833

/ брой: 197

Знаем проблемите, имаме експертите и решенията

автор:Дума

visibility 743

/ брой: 197

Аз съм десницата на левицата!

автор:Дума

visibility 724

/ брой: 197

Опит пореден

автор:Евгени Гаврилов

visibility 835

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ