Алтернативата

Изборите за президент, за кметове и за общински съветници наесен отдавна изкушиха коментатори да започнат да редят пъзели с имена на мераклии да застанат зад кормилото на върховната институция в държавата. Пренаселено е и с желаещи да седнат на трапезата с баницата на местната власт. По заформила се 20-летна нашенска традиция мнозина, уверявайки ни всеотдайно, че са сред призваните, гледат на възможността за ръководене, уж в духа на народните интереси, като на мазно лакомство за лична консумация. И колкото е по-мазничко и порочничко, толкова по-широко отварят уста.
Зад спряганите шумно и в безпорядък имена застават какви ли не партии. Досега обаче цари гробно мълчание в частта за сътворяване на идеи, които ще повишат стандарта ни на живот и заплатите, ще стимулират раждаемостта, за да избегнем демографската катастрофа, ще ни накарат да се усмихваме по-често или ще ни извадят от опашката на Европейския съюз.
Като всяко чудо за три дни ще отмине и тази изборна дандания. Но какъв трябва да бъде истински съвременният президент, кой ще ни каже? Носят ли някаква мисия следващите кандидат-кметове и екипи от общински съветници, които предстои да изберем? Отговори на тези въпроси все още няма. Кой ще поеме отговорността, ако белите полета останат и след изборите?
Конфликтът между президента Георги Първанов и министър-председателя Бойко Борисов продължава, откакто ГЕРБ спечели парламентарните избори. Заядливият тон на каубоя генерал се носеше по телевизии и многотиражни вестници като пиар с неустоим ефект далеч преди това. Какво спечели българският народ? Обилно количество прах в очите, с който очевидно се целеше да не бъдат забелязани бързо натрупваните грешки на управляващите. За тях обаче зрителни органи не са необходими. Те се усещат, и то болезнено - стопен държавен резерв, стагфлация, монополизация на стратегически сектори, всепроникваща сива икономика, безнаказана корумпираност сред съдебната власт, здравеопазването и полицията, неконтролируемо и непрестанно нарастване на цените на хранителните продукти. На фона на шумно тиражираната всекидневно дилема дали да я има или да я няма АЕЦ "Белене" и на совалките на правителствени чиновници до Западна Европа, изразяващи липса на решителност за вземане на държавническо решение, народът тихо и безвъзвратно гасне. Друга част от него се опитва отчаяно да се спаси, бягайки по-далеч от родината.
На тази зловещо мрачна картина се полага силна опозиция. От висотата на президентската институция трябва да се чуе най-силно истината, че царят е гол. Нова воля е необходима и в полето на местната власт. На какво е заприличала София след 20-годишно управление на десните - навсякъде цари мръсотия, изкъртени улични настилки и тротоари, безразборно застрояване (озаптено напоследък от икономическата криза), продължаващо намаляване на зелените площи и пр. Очевидно дупките и в местната власт не са една и две.
Родена ли е обаче алтернативата, която действително е в наш общ интерес? Отговорът е покрит с мълчание. Всъщност алтернатива на управлението на мазната баница има и тя е във волята за промяна.