Съд до... край

200 шивачки събраха смелост и осъдиха бившия си работодател, който не им е плащал около половин година. Ненапразно подчертавам "събраха смелост" - на нашенеца обикновено именно тя му липсва, за да търси правата си, докато е на работа. Но и страхът на човек да не остави без препитание семейството си често е по-голям от чувството му за справедливост. Явно точно той кара нашенецът да "решава" проблемите си в Ганкиното кафене. Или може би затова толкова често ние - журналистите, пишем за некоректни работодатели, които не платили на работниците си, или за многобройните случаи на "наемане на работа без трудов договор". Откъдето и да се погледне - работникът с всичките си умения и опит е унижен. Ала без него работодателят е като генерал без армия. Дори изразът "икономическа криза" се изпразва от съдържание, щом започне прекалено често да се използва като оправдание за нарушения като споменатите. Дали не може нещата да се "обърнат", ако повече работници започнат да търсят правата си? Все едно дали става въпрос за работодатели, които са така търсените и чакани "чуждестранни инвеститори", решили да печелят от "евтината" българска работна ръка. А те очевидно са забравили, че са длъжни да се съобразяват с българските закони. Или нашенски работодатели - тарикати. Или работодател е самата държава.
Интересното е, че новината за 200-те шивачки за минути обиколи всички медии, а в интернет търсачките излязоха над 100 заглавия по случая. По-интересно е колцина работници утре ще съберат смелост да търсят правата си? Точно сега, при скока на безработицата, при увеличаващия се натиск на кризата, управляващите "решиха" да пестят пари от фонда "Гарантиране вземанията на работниците и служителите", от който се плащат възнагражденията на работниците от фалирали предприятия. 
Щом едната страна е некоректна, на другата не й остава нищо друго, освен да търси правата си в съда. Само тогава може да бъде изпълнено доброто старо правило: "Убий баламите, тарикатите сами ще умрат!"