Русалка в Цюрих - призказка в реално време

Катина Кирова
Цюрих-София

Дълго ще помнят в Цюрих последната премиера за сезона - операта "Русалка" от Дворжак по приказката на Ярослав Квапил, трогателна история за влюбената в Принца Русалка, която измолва от злата вещица човешка душа. В замяна няма да може да говори, но нима са нужни думи в любовта? Изоставена на бала, тя се превръща в блуждаещо огънче, което примамва разкаялия се Принц към гибел.

Още от първия миг зрителят се доверява на фантазията на режисьора Матиас Хартман, на красноречивата сценография на Карл-Ернст Хертман и впечатляващите костюми на Виктория Беер, на описателната музика на Дворжак, поднесена от гъвкавия деликатен и кадифен оркестър на маестро Владимир Федосеев, но най-вече на магнетичното гласово и актьорско присъствие на Красимира Стоянова (Русалка) и нейните основни партньори - Пьотр Бечала (Принца), Лилиана Никитеану -вещицата Йежибаба, и Алфред Муф - Водния дух, които поддържат напрежението до грандиозния покъртителен финал.
Действието е интригуващо, наситено с чести препратки към настоящето и горчиво-комични ситуации. Езерото с русалки и водни духове е заменено с поле от сини ириси върху плъзгаща се платформа, обезобразено от далекопроводни стълбове и жици на фона на светлините на града (Прага?). Русалките са превърнати в насекоми, цивилизацията е отвоювала от природата водните площи и за вода тук напомня единствено кранът от напоителната система, край който се е приютила отхвърлената от обществото Русалка в първите и последните тактове на творбата. Гърбавата гротескна вещица прави операция на рибешката опашка на Русалка с кухненски прибори. Принца прилича на поп звезда, на идол, пред когото момичетата немеят. Балната зала в двореца на Принца, входът към която е очертан с тънки неонови светлини, е леденостудена и празна, както празни са неговите обитатели и гости. Тържеството прилича на днешно фирмено парти, на което маниерничат екстравагантно облечени двойки. Домакин е агресивен тъмнокож танцьор (символ на злото, завладяло душите на цивилизацията), който властва грубо и безцеремонно, доминирайки над всичко и всички подобно на висящия огромен полилей с фалшивия си блясък. Контрастира единствено появата на облечената като водна лилия Русалка, студена и безчувствена, "нито жена, нито Русалка", тя е чуждо тяло и като ненужна вещ се озовава захвърлена на градското бунище, в което се е превърнало първоначалното поле с някогашните сини, сега вече изсъхнали ириси. Водният дух, намазан с мръсотия и нефт, се появява от капака на градската канализация, станала негово постоянно убежище (препратка и към нефтените разливи в Мексиканския залив).
Режисьорът е заложил на две неща: първото е паралелът между природата и човешката душа. Чистата душа е като чистата природа. Човекът обаче приема тези две пространства като паралелни и независещи едно от друго. И именно тук, в приказката, в нереалното с помощта на фантазията те се срещат, общуват, взаимодействат си и си влияят. Наранената душа на Русалка от изневярата на Принца наранява и омърсява чистата природа. Второто е контрастът между природа и цивилизация. Основното в режисьорския замисъл е, че природата и цивилизацията са чужди една на друга. Със своето развитие цивилизацията се превръща във враг на природата. Унищожавайки я постепенно, човечеството не си дава сметка, че гибелта на природата ще доведе до собствената му гибел. Покъртително и зловещо е решен финалът, когато Принца се връща към началото при истинската любов на своята Русалка. Сред боклуците, облечена в дрипи, непотребна и отхвърлена, тя още обича своя Принц и не желае неговата смърт, която го очаква, ако тя го целуне. Принца предпочита смъртоносната целувка на своята Русалка пред живот без истинска любов. Тя покрива тялото му със захвърлено скъсано одеяло, под което той също се превръща в част от това бунище.
Русалка не умира, тя скътава рокличката на своите спомени и заспива край напоителния кран. Един отворен край за бъдещето, което човечеството би могло да промени към добро. Така магията на приказката и животът в реално време се преплитат и допълват, постигайки мечтания катарзис.
Обединителната фигура е магнетичната Русалка на Красимира Стоянова, чийто дебют на сцената в Цюрих бе и неин личен дебют в тази роля. Признанието на тамошната публика и възторжените критики само разпалват жаждата ни за подобни преживявания. Всъщност с малко повече воля, усилия, фантазия и желание от страна на ръководството на нашата опера, върху част от чудесния декор на "Рейнско злато" (Вагнер) софийската сцена би могла да даде живот на този неигран у нас шедьовър на Дворжак... А програма "Христо Ботев" на БНР ни предлага реална среща в ефира с Красимира Стоянова на 6 септември чрез директното излъчване на "Бохеми" от Виенската опера.

Възторгът на критиката

- Уникално е да виждаш как певците се увличат и разпалват един от друг. Именно това се случва, когато Красимира Стоянова (Русалка) и Пьотр Бечала (Принца) са на сцената. Те притежават невероятно ценно личностно и сценично обаяние, което се подсилва от уместната употреба на дълбоко вълнуващи пианисими. Залагайки на драматизъм от най-висока класа, те постигат невероятна изразителност. Тогава всичко си идва на мястото. Световна класа!" ("Badische Zeitung").

- В центъра на вниманието е една певица, която тялом, духом и гласово великолепно се превъплъщава в ролята на Русалка. Със своя дебют българското сопрано пожъна огромния възторг и възхищение на публиката. Благодрани сме й, че не само в прочутата "Песен към месеца", но и след това тръпки ни полазваха (DRadio).

- Всички обаче остават в сянката на великолепния сопран на Красимира Стоянова - глас, пълен с топлина и изразителност, нежен и лек по природа, интонационно безупречно чист, с едно свободно леещо се затрогващо вибрато. В своя дебют като Русалка българската певица се показа като чувствителна драматична актриса с напълно естественото си сценично поведение. Тя е идеалният избор! (NZZ Online).

- Над всички е впечатляващото пеене и вълнуващата игра на Красимира Стоянова в претенциозната главна роля. Нейните арии се превръщат в неустоима, незабравима кулминация на вечерта. Нейният прекрасен, изпълващ пространството уверен глас омагьосва със своето изискано, подкупващо вибрато. Тя внушава широк спектър от душевни вълнения - от невинната любов на девойката до безкрайни колебания, съмнения и покъртителна скръб ("Оper aktuel").

- Силно внушение и множество нюанси предлагат главните герои. Красимира Стоянова представя не една ефирна Русалка; тембърът й, когато трябва, може да бъде строг и категоричен. Идеята, че Русалка няма душа, отпада още от първия тон (при това дори нейното мълчание е одухотворено и изразително) ("Tages einzeigner").

- В центъра на вниманието стои влюбената двойка Русалка и Принца. Чудесно е как те се срещат в мълчалив диалог, привличат се - от чужди и непознати един на друг - чак до смъртоносната целувка на морската нимфа. Красимира Стоянова борави с невероятно широка певческа палитра от нежния хит - "Песента към месеца", до финала с точно премерени емоционални акценти ("Tagblatt").