Пророчествата на Константин Циолковски

Големият руски учен Константин Циолковски не само поставя теоретичното начало на "звездоплаването", но днешните космически полети в най-големите им подробности са предвидени и описани от него с поразителна точност. Животът и работата на орбита, излизането в открития Космос с привързването, преходните камери, слънчевите батерии, оранжериите на кораба... Предвидено е и храненето, и спането в безтегловност. Двама "негови" космонавти за пръв път кацат на Луната и се връщат на родната планета, като се "приводняват". Циолковски отчита дори тяхното дишане и кръвно налягане!
Много са сбъдналите се предсказания на великия учен. Пак на него принадлежат идеите за "въздушната възглавница" и "електронната медицина", както и за аеродинамичната тръба. Той предсказва възможността за съществуването на изотопите, предупреждава и за опасностите от ядрените удари, търси пътища за обуздаване на енергията на привличането...
Понякога сравняват Циолковски с Жул Верн. Но френският писател фантаст получава превъзходно образование, богат е и ползва най-добрите библиотеки. А руският мислител почти през целия си живот влачи мизерно съществуване.
В книгата си за Циолковски "Живот в междузвездна среда" руският писател фантаст Иван Ефремов пише:
"Изпитвайки нужда от най-необходимото... "Бащата на космонавтиката" решава проблемите на бъдещето заедно с бездната на непознатото. Силата на неговия ум и на интуицията му те карат непрекъснато да се удивляваш."
Самият мъдрец от Калуга пък допълва:
"Основният мотив на моя живот е да направя нещо полезно за хората. Да не преживея живота си напразно. Да придвижа човечеството, макар и малко, напред. Ето защо аз се интересувам от това, което не ми дава нито хляб, нито сили. Но аз се надявам, че моите изследвания рано или късно ще дадат на обществото планини от хляб и огромна мощ."
Това е написано през 1913 г.!
Циолковски е роден на 17 септември 1857 г. в семейството на лесничей. След тежко боледуване още като дете той изгубва почти изцяло слуха си. А този физически недъг става и психически, което го принуждава да учи изцяло самостоятелно. Вече 22-годишен, през 1879 г. той полага изпит за учител по физика и математика. От това време са и първите му научни изследвания. Сам стига до необходимостта от тях, търси и решенията. А живее в провинцията, откъснат е от научно-техническата информация, което неизбежно довежда и до някои куриози. Като този например, че той открива сам вече известни неща - разработва основите на кинетичната теория за газовете. Всъщност славата, първенството са неща, които не вълнуват въобще Циолковски.
От 1884 г. работи над създаването на изцяло метален дирижабъл, но подобен проект не предизвиква интереса на управляващите в Русия. А през 1892 г. изобретателят разработва самолет с метална рама. Тази идея изпреварва конструкциите на самолети, появили се чак след повече от 15 години. Когато пък самият Циолковски започва да се занимава с ракетите.
Нито в университетите, още по-малко в гимназиите, по онова време за полети към звездите дори не се помисля. Учебници и книги също няма. Малцина са и съмишлениците. През по-голямата част от живота си Циолковски работи сам. И "материална база" за изследванията му са само собствените му твърде оскъдни средства. И въпреки всички трудности Константин Едуардович има не големи, а направо колосални постижения.
Бащата на космонавтиката подкрепя всички свои идеи със строги математически изчисления. През 1903 г. излиза и първата му книга - "Ракета в космическото пространство". В нея авторът обосновава полета на ракета с отчитане изменението на нейната маса при полета. Доказва и възможността за използване на реактивните апарати за междупланетни съобщения. В този и в последващите си трудове Циолковски пръв в света разработва основите на теорията за течния реактивен двигател, както и елементите на конструкцията му. Едва през 20-те години на новото столетие с проблемите на полета в Космоса се заемат американецът Р. Годард и немският учен Оберт. И западната преса възнася изследванията им като сензация. Навярно по това време журналистите тиражират и титлата "Баща на космонавтиката". И американците, разбира се, я присвояват за Годард, немците - за Оберт.
А когато държавните ръководители на Съветска Русия по право застават на страната на Циолковски, един от близките помощници на Оберт публикува в Германия съобщение:
"Престарелият руски учен К. Е. Циолковски е първият, който научно обоснова проблема за космически кораб."
Оттук нататък интересът към изследванията му поражда и множество последователи. През 1924 г. към Военно-научното общество на Академията на въздушния флот се появява секция за реактивното движение. А в началото на 30-те години в Москва и Ленинград възникват и групите на ГИРД-овци (група за изучаване на реактивното движение). А през 1933 г. в Съветския съюз е създаден и първият в света Реактивен научноизследователски институт.
През всичките тези години Циолковски продължава да работи. От 1929 г. е теорията му за движение на многостепенните ракети, или "ракетните влакове". И още колко много идеи, колко осъществени теории ни оставя самоукият мъдрец. Той пръв изказва идеята за изкуствените спътници, за извънземните станции. Той пръв решава задачата за движение на ракетата в еднородна среда на привличане. Геният на калуженеца предсказва и междупланетните полети.
Изпод перото му излизат трудове по аеродинамика, философия, лингвистика. И до днес учените използват Формулата на Циолковски, определяща движението на ракетите, както и Числото на Циолковски, което определя тегловото (на масата) съотношение на ракетата и работния запас гориво. Мъдрецът от Калуга се вглежда в Космоса с надеждата да открие и другаде разум. И в същото време пише пророчески:
"Не пречи да се знаят онези световни враждебни сили, които могат да погубят човечеството, ако то не вземе мерки!"
Пророкът Константин Циолковски още преди век и половина бие камбаната на спасението!


Птицеподобна летателна машина, проектирана от Циолковски


За първи път концепцията за космически асансьор е разгледана от руския учен през 1895 г.


Предложение за дирижабъл изцяло от метал


Мечтата за други светове