Президентът - склОнен или склонЕн?

Склонен съм да наложа вето върху актуализацията на бюджета, но ще изчакам дебатите, заяви президентът Плевнелиев в тяхното навечерие. А когато някой предварително си е наумил да стори нещо, дори и да е държавен глава, непременно ще го направи, без значение как ще се развие дискусията. Ето защо решението не изненада никого. Нито пък превъплъщенията му от "някакъв тип вето" до "частично". Толкова частично, че ако не бъде преодоляно от парламента, нищо от онова, за което настоява правителството, няма да влезе в действие.
Ако нещо все пак учудва, това е липсата на коментар от президента дали актуализацията на бюджета въобще е нужна. Той погалва слуха на социалнослабите, уверявайки ги, че е "за" допълнителните 40 млн. лв. за социални мерки, и изразява подозрения, че по-голямата част от новия дълг от 1 млрд. лв. няма да бъде изразходвана прозрачно. И нито дума за това дали държавата може да изкара годината с бюджетните приходи и разходи, сътворени от Дянков и подписани от г-н Плевнелиев за обнародване.
А сметката е проста и произтича пряко от онова, което ГЕРБ остави като наследство. Фискалният резерв не е 8,5 млрд. лв., какъвто завеща тройната коалиция, а 5,6 млрд. На 22 август от него трябва да бъдат извадени 800 млн. за погасяване на изтегления от кабинета на Борисов през февруари заем. До края на годината трябва да бъдат дръпнати още 1,1 млрд. по предвидения от Дянковия бюджетен закон дефицит. Т.е. към 31 декември ще имаме 3,7 млрд. фискален резерв, а по закон трябва да е минимум 4,5 млрд. В началото на следващата година предстоят плащания от 450 млн. по държавния дълг и близо милиард авансово за земеделските производители. Което означава, че ако държавата се придържа към Дянковите разчети, резервът ще падне до 2,2 млрд., което е недопустимо както от законова, така и от фискална гледна точка.
Нима президентът не може да си направи тази сметка? Разбира се, че може. И тогава ще стане ясно, че предложената актуализация от един милиард дори е недостатъчна, тя всъщност трябва да е доста по-сериозна. В такъв случай обаче ще възникне въпросът какъв Закон за държавния бюджет е подписал г-н Плевнелиев, след като изпълнението му обърква чак толкова финансите на държавата? И защо тогава не е наложил вето, а го прави сега, когато правителството се опитва да спаси положението?
Държавният глава отклонява вниманието от тази тема, лансирайки внушения за непрозрачност на бъдещите харчове. Които можеха и да бъдат приемливи, ако идваха от позициите на доказана през времето принципност. Само че той самият през 2010 г. като регионален министър изразходва 355 млн. без санкция на парламента, а по силата на постановление на кабинета. Не реагира и като член на правителството, когато на Борисов му бяха предоставени да харчи по свое усмотрение повече от милиард. Замълча си и когато през лятото на 2012 г. на президентската администрация бяха отпуснати, без да са гласувани от депутатите, близо милион допълнително за транспорт, т.е. за пътувания в чужбина. А сега, когато управляват други, иска едва ли не всеки лев да бъде гласуван от Народното събрание, сякаш за част от разходите не може да вземе решение самото правителство. Дори и при най-добро желание закъснелите президентски призиви за прозрачност няма как да бъдат приети за чиста монета.
Г-н Орешарски навярно може да бъда критикуван по много въпроси, но той е безспорен специалист по управление на дълга. През годините в качеството си на заместник-министър и министър на финансите той е мотор на операции, спестили милиарди на данъкоплатците и намалили публичния ни дълг от 125% до 15 на сто спрямо брутния ни вътрешен продукт. Прелюбопитно е защо президентът не се доверява на такъв доказан експерт, а се е вкопчил в крайно неуспешните финансови упражнения на Симеон Дянков? Нима е забравил, че самото ръководство на ГЕРБ още през февруари се отрече от фискалната политика на гастрольора от Америка, разграничи се от него и го уволни като вицепремиер и финансов министър?
Налага се впечатлението, че г-н Плевнелиев търси не диалог, а конфронтация. Че все така е не само привърженик, но и радетел за бързи нови избори. И то в момент, когато дори Бойко Борисов се отказа от тази идея и фактически се съгласи вотът да бъде най-рано през май идната година. Но ако не е с ГЕРБ, с кого в такъв случай е държавният глава и на какво разчита?
Точно преди две години г-н Плевнелиев за нищо на света не беше склонен да стане президент. Сетне беше склонЕн, незнайно как и от кого. Сега избърза да каже, че е склОнен да наложи вето на бюджетната актуализация, но изявите му оставиха впечатлението, че отново е бил склонЕн, пак незнайно как и от кого. Добре е обществото да научи отговорите на тези въпроси, а не на жълтеникавите, предпочетени от президента на последния му брифинг.