Препрочитайки Ботев, Смирненски, Вапцаров...

Ако някой преди месец ми бе казал, че народът ще се вдигне на протест, щях да го залея с река от песимизъм. Доста търпеливи сме като нация. Но ето, че повече от две седмици хората изпълват улици и площади. Значи наистина им е писнало, чашата е преляла. Няма леви, няма десни. Има недоволни хора. Но дали няма отново да им предложат чаша с отрова? 

Винаги възниква желание да се използва протестът. Както винаги има опити да бъде подменен. Какво ще се случи, след като сегашното правителство и цялата корумпирана клика около управляващите бъде изметена? Това за момента е без значение. Важното е народът наистина да изчисти боклуците, които омърсиха с корупция и зависимости името на България. 

Преди време бившият вече финансов министър бе казал, че неговите колеги станали милионери, той с депутатска заплата не можел да се издържа. Само тези думи са достатъчни, за да разкрият порочното им мислене. И да им се поиска оставката. 

Те никога няма да разберат "Приказка за стълбата" на Смирненски. Защото я катерят с други цели. Един от плакатите на протеста казва: "Ние спим до книги, не спим до пистолети!" Дано скоро промяната стане факт и в политиката влязат хора, които препрочитат "Приказка за стълбата". 

Чувството за справедливост е заложено в младия човек. А и оттам - желанието да се бунтува, да воюва за тази справедливост. Корупцията е заложена в капиталистическата държава. Както и преплитането с октопода на мафията. При капитализма държавната власт е в силна зависимост от корпоративната власт, а те водят до неравенство и икономическа несправедливост. През тези 30 години преход някой каза ли ни, че се връщаме към капитализъм? По-удобно звучи терминът "пазарна икономика". 

Но дивият капитализъм у нас роди корупцията, икономическите зависимости, разпарчетосването на страната и ресурсите й, безогледната приватизация и раждането на мутрите и олигарсите, срещу което днес се бунтуваме. 

Затова бунтът трябва да е срещу системата. Срещу статуквото. 

Но кой ще има смелост да бръкне в кошера с търтеите? 

Докъде ще стигне волята за промяна на протестиращите? 

И каква ще бъде тук ролята на БСП? Коренна промяна или приспособяване? 

Парадоксът е, че голяма част от младите у нас не са леви, както е в много други страни. Резултат от промиването на мозъци през тези 30 години преход. 

Но е вярно, че и революционно настроените млади не възприемат БСП нито като алтернатива, нито като лява сила, а по-скоро като част от статуквото. Срещу което днес се бунтуват. 

Каква е причината? И какво трябва да променим, за да ги привлечем на своя страна? Над това да се замислим. 

Препрочитайте Ботев, Смирненски, Вапцаров... И вниквайте в написаното.