Поредната бюджетна авантюра на Дянков

Проектобюджетът може да се оценява от гледна точка на основната му концепция и на подробностите. Той съдържа десетки погрешни или тотално нереалистични конкретни решения, като растеж от 2,9%, приток над 2 млрд. евро преки чужди инвестиции, усвояване на около 3,5 млрд. еврофондове и т.н. За тези грешки не са виновни съставителите на бюджета, а наложената им погрешна концепция. Поради това ще се концентрирам върху анализа на един от елементите на концепцията - бюджетния дефицит.
Каква трябва да бъде политиката по бюджетния дефицит по време на криза? Още през 30-те години на миналия век знаменитият британски икономист Джон Мейнард Кейнс писа, че "По време на криза умереният бюджетен дефицит не само е допустим, но и необходим". Световната практика през изминалите 80 години го потвърди. В по-ново време друг световноизвестен икономист, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, писа: "Трябва да се освободим от мита, че с намаляване на бюджетните дефицити ще възстановим икономиката. Работни места и растеж не се създават чрез уволнение на работници и намаляване на бюджетни разходи... Най-важното сега е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават и по-големи данъчни приходи". Друг нобелов лауреат Пол Кругман писа преди месец: "Европейските политици изглежда не са готови да преценяват суровите факти - че без по-експанзивна бюджетна и парична политика в най-силните европейски икономики всичките им спасителни действия ще се провалят".
Друг световноизвестен икономист Нуриел Рубини писа напоследък: "Ограничителните мерки за избягване дерайлирането на фискалния влак имат потискащ ефект върху производството... Държавите, които могат да приложат краткосрочни стимули, трябва да го направят и да отложат собствените си ограничителни усилия. Без бързо връщане към растеж не могат да се избегнат нови фалити и социални вълнения". Доскорощният главен икономически съветник на президента Обама - световноизвестният Лоуренс Съмърс, преди месец писа: "При значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Това изисква обща фискална и парична експанзия".
Консервативните правителства в най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС изглежда не разбират това, което най-големите световни учени им препоръчват. Още по-малко го разбира Симеон Дянков, който превръща българската икономика в опитен полигон за своите крайно консервативни, дори либертариански разбирания за икономическа и финансова политика. Премиерът допуска груба грешка, като се доверява сляпо на авантюристичните съвети на Дянков. Бойко Борисов обаче ще плати много висока лична и политическа цена за това. В България има само един човек, който може да провали политическата му кариера. Той се казва Симеон Дянков.
Дянков

размахва гръцкото плашило

и внушава на премиера, че ако не прилагаме драстично рестриктивна бюджетна политика, ще ни сполети съдбата на Гърция. Това не е вярно. Между макрофинансовите показатели на Гърция и България има огромна разлика. Този, който жонглира с тяхното сравняване, или нищо не разбира от икономика и финанси, или разчита, че другите са невежи, и ги заблуждава. През 2010 г. гръцкият бюджетен дефицит беше 10,5% от БВП, а нашият - 3,2%. Техният публичен дълг беше 142,8% от БВП, а нашият - 16,2%. Обслужването на нашия държавен дълг в бюджета за 2011 г. е 661,1 млн. лв. или 2,35% от бюджетните разходи, а по проекта за 2012 г. - 713,6 млн. лв. или 2,47% от бюджетните разходи. Това не създава проблеми по обслужването на нашия дълг, докато огромният гръцки дълг не подлежи на обслужване.
Докато в Гърция е провеждана безотговорна политика на високи дефицити от 5-7-9% в продължение на 20 и повече години, аз препоръчвам политика на умерен дефицит до 3% само за няколко години до излизането ни от кризата. 3% дефицит не заплашва финансовата ни стабилност, защото повишаването на държавния дълг през следващите години до 20-23-25% от БВП не създава проблеми по обслужването му. Гръцкият държавен дълг беше 157,7% от БВП преди решението на еврозоната от 27 октомври 2011 г. за редукцията със 100 млрд. евро към частните банки, с което се цели намаляването му до 120% от БВП.
Въпреки предстоящите по-големи плащания през 2013 и 2015 г. по дълговите операции от 2003 г., България не поема никакъв риск. Във всеки случай, много по-малък от другите страни, като се има предвид, че осредненият дълг за ЕС-27 през 2011 г. се очаква да е около 82% от БВП, а през 2012 г. - около 83%. Повишението на бюджетния дефицит у нас с един процентен пункт осигурява допълнителни 800 млн. лв. При предвиден дефицит в проектобюджета 1,3% от БВП, повишението му до 3% през 2012 г. означава около 1,4 млрд. лв. допълнителен ресурс, който може да се използва за

стимулиране на вътрешното търсене

чрез финансиране на някои приоритетни дейности: здравеопазване, образование, наука, иновации, ремонт и строителство на пътища от втора, трета и четвърта категория, повишение на най-ниски пенсии, повишение на детските надбавки, допълнително финансиране на общините. Това ще помогне за увеличение на частното, държавното и инвестиционното търсене, а следователно - и на растежа, заетостта и доходите, на приходите в бюджета и в социално-осигурителната система. Този допълнителен дълг може да бъде финансиран чрез емисии на вътрешния и външния капиталов пазар. Българските банки имат достатъчно голям свободен ресурс и могат да го използват за покупка на държавни облигации, защото се въздържат от кредитиране по понятни причини.
Предложението на Дянков за 1,3% от БВП бюджетен дефицит през 2012 г. би било оправдано, ако другите страни членки на ЕС бяха намалили своите дефицити до същото или по-ниско равнище. Истината обаче не е такава. В последната редовна прогноза на Европейската комисия дефицитите на другите страни за 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция - 9,3% от БВП, Ирландия - 8,8%, Великобритания - 7,0%, Испания - 5,3%, Франция - 5,3%, Словения - 5,0%, Кипър - 4,9%, Литва - 4,8%, Словакия - 4,6%, Португалия - 4,5%, Белгия - 4,2%, Чехия - 4,1%, Латвия - 3,8%, Полша - 3,6%, Румъния - 3,6%, Унгария - 3,3%, Португалия - 3,3%, Австрия - 3,3%, Италия - 3,2%, Дания - 3,2%, Малта - 3,0%, Естония - 2,4%, Холандия - 2,3%, Швеция - 2,0%. Само Германия, Люксембург и Финландия ще имат по-нисък дефицит от нашия. Средно за еврозоната се очаква дефицит от 3,5%, а средно за ЕС-27 - 3,8%. Питам:

кого иска да впечатли

Дянков, като натрапва на България за 2012 г. един от най-ниските дефицити? И кое налага такъв дефицит за най-бедната страна в ЕС по време на криза? Дали всички други финансови министри са по-глупави от Дянков и затова допускат по-големи дефицити? По-скоро е вярно обратното.
Поддържането на нисък държавен дълг около 18-19% от БВП през 2012 г. би било оправдано, ако другите страни членки на ЕС бяха свели своите публични дългове до нашето или по-ниско равнище. Истината и тук не е такава. В последната прогноза на Европейската комисия публичните дългове на другите страни през 2012 г. се очаква да бъдат както следва: Гърция - 166,1% от БВП, Италия - 119,8%, Ирландия - 117,9%, Португалия - 107,4%, Белгия - 97,5%, Франция - 86,8%, Германия - 81,1%, Австрия - 75,4%, Унгария - 72,7%, Испания - 71,0%, Малта - 67,9%, Кипър - 64,3%, Холандия - 64,0%, Полша - 55,1%, Финландия - 52,2%, Латвия - 49,4%, Дания - 47,1%, Словакия - 46,8%, Словения - 46,0%, Литва - 43,6%, Чехия - 42,9%, Румъния - 34,8%, Швеция - 33,4%. По-ниска или равна на нашата публична задлъжнялост ще имат само Естония и Люксембург. Средно за еврозоната публичният дълг се очаква да е 88,5%, а за ЕС-27 - 83,3%. И тук не мога да не запитам: какво налага бедната България да се стреми към рекордно нисък държавен дълг през 2012 г. и кого иска да впечатли Дянков с това? Икономически аргументи тук няма.

Има само болни амбиции

Цената на това его обаче ще плащат пословично търпеливите българи. Но докога нашият народ ще позволява да си играят така с него?
Анализът показва колко несериозни са основанията на Дянков за съкращения на субсидии с проектобюджета за 2012 г. уж в името на финансовата стабилност, която никой не застрашава. Този човек си наумява произволно някакъв процент на бюджетния дефицит и го използва за ограничаване на средствата за различни бюджетни институции с клишето "няма пари". Това не е вярно! В България има достатъчно пари за покриване на най-остри бюджетни потребности, без да се заплашва финансовата стабилност. Само маниакални пазарни фундаменталисти могат да обявяват балансирания бюджет за 2012-а и следващите години като висше обществено благо в разгара на криза и да пренебрегват далеч по-високи обществени ценности, като здравето и живота на милиони българи и по-скорошното излизане на траекторията на високия растеж, заетостта и доходите.
В бюджетната рамка за тригодишния период се предвижда постъпателно намаление на дефицита: 2011 г.- 2,5%, 2012 г. - 1,3%, и 2013 г. - 0,5% от БВП. Това е грубо погрешна политика по време на криза. Тя не се налага от никакви икономически и финансови съображения и е безотговорна политика спрямо живота и здравето на милиони хора. Такава политика затруднява и отлага излизането на България от кризата.
В контекста на горния анализ е очевидно, че Дянков няма икономически основания да намалява отново бюджетната субсидия на БАН за 2012 г. Тези 59,8 млн. лв. за БАН (преди отнемането на 5 млн. лв.) на фона на 28,2 млрд. лв. общи бюджетни разходи са около 0,2%. Това не може да разстрои бюджетния баланс, но може да ликвидира БАН. Дянков не успя да приложи тук грузинския вариант за ликвидация на БАН, но явно не се е отказал от намерението си. Вече трета година е в действие ликвидацията на БАН чрез постепенно затягане на финансовата примка. Докога ще позволяваме на този човек да си играе със съдбата на България и с нейната духовна светиня - БАН?