По-активен контрол за медиен плурализъм

Конференция, посветена на европейската инициатива за медиен плурализъм, се проведе преди дни в Европарламента в Брюксел. Участници бяха значителен брой представители на европейски граждански организации и журналисти от повече от 10 държави от ЕС, както и евродепутати от Групата на социалистите и демократите, АЛДЕ и зелените от ЕП. По линия на българските евродепутати представител на левицата и участник беше евродепутатът Илияна Йотова. 

Илияна Йотова обясни, че жураналистите често се страхуват за работата си

Бяха обсъждани необходими механизми, които трябва да приемат, за да се защити свободата на медиите в страните от Евросъюза. Това не е първият по рода си форум, защото подобни разисквания са се организирали досега в много държави от ЕС, в това число и в България. Идеята е да започнат съвместни трансевропейски действия по отношение изготвяне на платформа в подкрепа на медийния плурализъм. Неправителствената организация, която е сред организаторите на дискусиите, Европейска инициатива за медиен плурализъм защитава идеята, че евроинституциите следва да подпомагат спазването на правото на независима и плуралистична информация, на база Европейска харта за правата на човека. Инициативата, която е организация от неправителствения сектор, има за цел създаване на общоевропейска коалиция от организации на гражданското общество, които имат интерес в тази област извън професионалните или браншовите обединения.

Главният редактор на в. "Галерия" Кристина Патрашкова се обяви против монопола в медиите у нас

Идеята е чрез значително подобрение в законодателството, по отношение на медийния плурализъм и свободата на общоевропейско равнище, чрез кампания вътре в Европейския парламент, да стартира инициатива на европейските граждани по посока към Европейската комисия. Обсъжда се законодателство в рамките на ЕС, което трябва да се подобри чрез прилагане на ясни критерии от страна на ЕК на мониторинг по отношение на  плурализма на медиите. Обсъжда се и идеята за въвеждане на антитръстово законодателство на европейско равнище, регулиращо концентрацията в областта на медиите и в рекламата.
Основен акцент по време на дискусията беше отново

по посока на унгарския медиен закон

който принуди и ЕП да го коментира по време на свое заседание преди повече от месец. Това, което видяхме, е ефектът на доминото, ефектът на заразата, подчерта Лоренцо Марсили от Европейски алтернативи. Той посочи, визирайки унгарската и италианската практика, че самият факт че Европарламентът се занимава с този въпрос означава, че проблемът се нуждае от европейски отговор.

Организаторите на конференцията от Европейски алтернативи настояват за ангажимент на ЕП и ЕК за медиен плурализъм

Според неговия колега Николо Меланезе свободата на медията е основна ценност и от проучване на организацията става ясно, че гражданите стават все по-загрижени по отношение на медийния плурализъм като форма на свобода. Той подчерта, че когато възниква проблем в една държава, той става проблем за всички.
Мария Бадия от Групата на социалистите и демократите каза, че е много важно да се работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия и допълни, че вече има ангажимент по линия на еврокомисаря Нели Крус, като се очаква да се организира и трета стъпка по мониторинг на свободата на медиите. Тя посочи, че все още няма реакция по линия на комисаря по правосъдието Вивиан Рединг за влизане на медийния плурализъм в обхвата на общите права в рамките на ЕС. Според Бадия може да се обмисли и привличането към дискусията и на президента на ЕК за обсъждане на решение по казуса с медийния плурализъм в ЕС.
Евродепутатът от АЛДЕ Мортен Локгарт обясни, че много е говорено и може би е време да се действа. Според него това не е проблем само за държавите, където има сигнали за нарушени свободи като Унгария, Румъния и Италия, а става дума за медиен плурализъм, който е под натиск в цяла Европа. Евродепутатът от Групата на зелените Джулия Саргентини каза на свой ред, че с резолюцията срещу унгарския медиен закон

ЕП възстановява част от доверието

 си като пазач на свободата на медиите. Според нея именно ЕК трябва да осигури свободата на медиите, плурализма и независимото управление. Тя обясни, че вече е говорено с Агенцията по основните човешки права във Виена да се зададат критерии това е това за свобода на медиите, както и да се направи анализ на състоянието на медиите във всичките 27 държави от ЕС. По думите й има журналисти и медийни организации, които яростно се борят срещу законодателството, гарантиращо подобен род плурализъм.
Щастлива съм да ви видя всички събрани по един различен повод, каза българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Илияна Йотова. Тя подчерта, че би искала на форума журналистите да говорят повече от политиците. По думите й Европейската комисия дължи законодателна мярка от последните 15 години и това е една директива за плурализма на медиите. Илияна Йотова каза, че е много трудно да се наложат правила в подобна сфера, но в същото време трябва да се създадат норми, които да гарантират свободата на изразяване и независимостта на журналистите. Един от най-сериозните проблеми е монополизирането на медиите, обясни евродепутатът. Тя каза, че се наблюдава все по-голяма зависимост на медиите от корпоративни интереси. Скандалите между собствениците на медии не са редки, а движението на капиталови инвестиции в медиите са очевидни за всички, отбеляза Илияна Йотова. Тя разказа, че преди повече от два месеца в България са продадени двата най-големи всекидневника, бивша собственост на ВАЦ. В момента, три месеца по-късно, има огромен скандал, изнесен в обществото между новите собственици и всичко това се развива

 за сметка на сигурността на журналистите

Има автоцензура върху всичко това и журналистите се страхуват, отбеляза евродепутатът. Според нея журналистите се страхуват за своята работа. Тя припомни важността на темата за плурализма на медиите и с факта, че преди не повече от месец в Европарламента се говори за свободата на словото на медиите. По думите й темата е деликатна и за българските медии, защото поканени на форума журналисти няма да отразят конференцията, тъй като техните началници са им забранили да пишат за това.
По време на конференцията беше оповестено, че в изключително тежко положение се намират полските журналисти, тъй като управляващите се опитват да закрият изданията им. Тяхното провинение е, че пишат срещу правителството, обясниха участници във форума.
Според Роланд Блес, директор на офис на представители на свободните медии от ОССЕ, интернет е източник на плурализъм и нещата не стоят както в хартиените медии. По думите му

 антимонополното законодателство може да разреши

големите проблеми с конфликта на интереси и концентрацията на медиите. Той обясни, че все още има и държави в Евросъюза, където цели предавания са под контрола на държавата още от времето, когато всичко е било държавна собственост.
Йоана Авадани от Румъния от Центъра за независима журналистика подчерта, че основният проблем на Балканите е по отношение на медийната собственост. Според нея не може да се говори за медиен плурализъм, преди да се даде определение за понятието и на база на това да се търсят отговори на проблемите. По думите й проблемите в Румъния са свързани още със законите за полицията, която е получила нови правомощия, в това число задържане на хора без основание за 24 часа с аргумента, че нямат документи за самоличност. Според нея трябва да има разлика между

свобода на медиите и свободен пазар

Като представител на българска медия беше гл. редактор на в. "Галерия" Кристина Патрашкова, според която у нас има сериозни проблеми с монопола в медиите у нас. Едни и същи хора придобиват по няколко телевизионни канала и вестници, посочи тя и припомни случая с взрива в редакцията на нейния вестник.
Габриела Чех от Унгарското европейско общество благодари на Европарламента за резолюцията във връзка с унгарския медиен закон. Но в Унгария, според нея, все още журналистите работят при трудни условия. Затова тя предложи да се направи един постоянен регионален мониторинг, както и да се намери баланс между различните инструменти и мерките за защита на медийния плурализъм.


"Фукушима" събра и раздели евродепутатите

Изключително разгорещени бяха разискванията на Европарламента тези дни в Страсбург, посветени на темата за поуките от инцидента с атомната централа във Фукушима. По време на обсъжданията основният акцент падна върху друг въпрос - съдбата и бъдещето на атомната енергетика в ЕС. Повод за това станаха обсъдените варианти на резолюции на Европарламента за извеждане от експлоатация на реакторите на АЕЦ в Евросъюза в максимално къси срокове. Българските евродепутати от Групата на социалистите и демократите коментираха, че не са никак учудени, че не е бил приет нито един от внесените за гласуване документи. По думите им дискусията за мерките за ядрена сигурност много депутати са се опитали да насочат към темата за бъдещето на ядрената енергетика. Становището на българските социалисти беше, че трябва да се подкрепя безопасността на АЕЦ като условие както за функциониращи вече централи, така и за новостроящите се. Според тях е изместено съдържанието на резолюцията и нейните цели - вместо за безопасността на централите, се поставят под съмнение бъдещето въобще на ядрената енергетика, а това, според тях, е против националния интерес на България. В коментар по темата евродепутатът от Групата на социалистите и демократите Илияна Йотова каза пред български медии, че нейните колеги няма да подкрепят подобна резолюция, защото в ядрената енергетика има още много бъдеще и това е и националният интерес на страната.
В сряда евродепутатите обсъдиха с представителите на Съвета и на Комисията поуките от трагедията в Япония. Членовете на ЕП се съгласиха, че стрестестовете на атомните електроцентрали в ЕС са необходими, но някои евродепутати разкритикуваха доброволния им характер. Според представители на зелените стрестестовете не са обективни, защото са възложени на национално равнище.  Имаше и членове на ЕП групата на зелените, които издигнаха плакати в пленарната зала в знак на протест срещу атомната енергетика въобще. В залата се чуха множество изказвания за това ЕС да премине изцяло на зелена енергия, а централите да бъдат спрени в максимално къси срокове.
Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер обясни пред присъстващите, че до средата на май ще бъдат уточнени критериите за това какви ще са стрестестовете, на които ще бъдат подложени за проверка всички атомни съоръжения в ЕС. Процесът следва да приключи до края на тази година. Той подчерта, че в ЕС има 143 централи, а най-голям е делът на Франция - със 76% енергийни мощности от подобни източници. Германия вече е планирала да изведе от експлоатация своите 7 най-стари централи в съвсем кратки срокове. В пленарна зала имаше гласове, които обясниха, че бързото извеждане от експлоатация означава, че Европа ще има две основни алтернативи - газ от Русия или производство на енергия от въглища, което ще повиши неимоверно въглеродните емисии.