27 Септември 2024петък18:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

От Витоша по-високо...

/ брой: 27

visibility 2248

Юрий Стоянов


Всяка планина крие своите тайни - дива природа, красиви гледки и незабравимо преживяване. Особено през зимата. Такава е и Витоша. Реших да я видя, да я "докосна", да я усетя по-близо до себе си. Нямаше кандидати, които да тръгнат с мен, затова потеглих сам. Реших да подходя откъм Бистрица, нагоре по пътеката към хижа "Алеко".
В началото две кучета ме поздравиха с лай и след няколко минути се озовах сред мрачната и притихнала гора. По бялата пътека забелязах, че почти няма следи от туристи. Снегът бе хвърлил своето бяло наметало и заличил дирите.
Навсякъде се беше възцарила дълбока тишина. Чувах само шума на Бистришката река и стъпките си по самотната пътека, виждах проблясъците на зимното слънце, които сгряваха близките склонове.

Мечешки или човешки следи


През оредялата гора в далечината се очерта силуетът на Черни връх, посипан с ледена "захар". Не след дълго преминах мостчето на реката, която бе изваяла през нощта феерични ледени висулки. Постепенно пътеката промени своя наклон. Реката се сниши в долината. Огромни борове, смърчове се възправяха безмилостно покосени, прекършени от силните смерчове, поръсени от белотата на снега. Налагаше се да ги заобикалям и прескачам, за да продължа нагоре. На едно място зърнах огромни следи - приличаха на мечи стъпки. Макар и да знаех, че мечките спят своя зимен сън, няма да скрия "вълнението" си. Може би все пак стъпките бяха на диво прасе или на по-голямо куче...

Дървета... покосени от смерч


След известно време вече се изкачих по-високо. Върхът, макар да изглеждаше, че може да бъде докоснат с ръка, оставаше в далечината. Пред очите ми се откри част от Бистришкото бранище, с множество повалени дървета. Слънцето вече топлеше приятно. Небето се синееше със своята ледена мараня.
Вече преди хижа "Алеко" картините се сменяха на всяка крачка. Дървеният мост бе източил шия от единия бряг до другия, а под него отгоре додолу бе морето от морени с техните бели калпаци.

А отсреща бяха върховете на Стара планина


Далече на север се очертаваше синьо-бялата верига на Стара планина, а долу в полето, потънала в мъгливия смог, се мержелееше София.
Вече почти стигнах до билото, когато усетих, че отнякъде се бе появил ветрец. На едно място пътеката изчезна в снежен навей.
Подир броени минути стъпих на главната пътека за хижа "Алеко". С наближаването на хижата туристите се увеличаваха. Все едно се разхождах по бул. "Витоша", а не в самата планина Витоша.
Стоплих се от горещия чай в хижата, след което си наумих да тръгна по обратния път към Железница. Продължих маршрута си,  като почти на всяка крачка затъвах, опитвайки се да следвам в следите на проправената вече пъртина, но не всеки път се получаваше.
След около час ми се изясни всичко. Пъртината свърши, пътеката минаваше през  сравнително голяма площ от морени. Единствено следите от ски показваха, че някой се е решил да стигне до крайната точка.
Зареях поглед наоколо. Тръгнах по обратния път, колкото и да не ми се разделяше с невероятната гледка. С бързи крачки стигнах лифтстанцията Голи връх и продължих да се спускам надолу колкото бързо, толкова и внимателно. Краят на приказката наближаваше.
Малко преди да се стъмни окончателно, бях в Драгалевци. Зареден с много топлина и енергия, запечатал кадри от великолепието и красотата на планината. Както го е рекъл и самият шоп: "От Витоша по-високо нема!..." Е, па нема.
 

58% от българите печелят колкото за разходи

автор:Дума

visibility 546

/ брой: 184

Плоският данък е по-изгоден за богатите

автор:Дума

visibility 717

/ брой: 184

Забраняват да си продаваме колата на части

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 184

Такситата с двойна тарифа по празниците

автор:Дума

visibility 608

/ брой: 184

ЕС започва преговори с Албания за членство

автор:Дума

visibility 639

/ брой: 184

Русия променя ядрената си доктрина

автор:Дума

visibility 811

/ брой: 184

Призив за край на огъня между Израел и Ливан

автор:Дума

visibility 732

/ брой: 184

Накратко

автор:Дума

visibility 1353

/ брой: 184

Кметът-бомба

автор:Александър Симов

visibility 1104

/ брой: 184

Линията на осъдените души

автор:Барбара Пейчинова

visibility 738

/ брой: 184

За колко ни оценяват

автор:Евгени Гаврилов

visibility 760

/ брой: 184

Глобалният мир е пред безпрецедентна заплаха

автор:Дума

visibility 777

/ брой: 184

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ